След болезнената загуба на кандидат-президента на ГЕРБ Цецка Цачева, която остана с близо 23% от гласовете зад ген. Радев на балотажа, премиерът Бойко Борисов удържа обещанието си и в понеделник сутринта депозира оставката на кабинета в Народното събрание. Лидерът на ГЕРБ, както и този на БСП – Корнелия Нинова, заявиха, че няма да участват в съставяне на ново правителство в рамките на този парламент. Така предсрочните парламентарни избори – най-рано през март, са сигурни, а дотогава ще работи служебно правителство, трето поред, назначено от президента Плевнелиев.
Междувременно Конституционния съд ще изясни в чии правомощия е обявяването на датата за предсрочните избори – на сегашния президент или на Радев, който ще встъпи в длъжност на 22 януари. Плевнелиев вече е поискал тълкувателно решение.
Въпреки тежката загуба на ГЕРБ на президентския вот мнозина анализатори са на мнение, че не бива да се прави директна аналогия с този резултат в контекста на предсрочните избори.
Първо, защото въпреки видимо наказателния елемент за ГЕРБ във вота най-голямата вина за загубата има лошата преценка на Борисов за избора му на кандидат.
Второ, защото оставката му е резултат от собствената му грешка да направи оттеглянето си залог на президентските избори.
И трето – защото неизвестните засега условия, при които партиите ще се явят на предсрочни избори, ще бъдат ключов фактор. Например, ако бъде въведена изцяло мажоритарна изборна система, за което се обяви Борисов въпреки доста по-умерените първоначални нагласи в парламентарната група на ГЕРБ, това би облагодетелствало именно партията му, която остава най-голямата и най-разпознаваемата в страната, а и е най-силната на местно ниво – с кметове и мнозинство в общинските съвети в около 160 от общо 240 общини. При мажоритарна система това са силни козове.
Загуба във всички области
Румен Радев печели балотажа с резултат от над 59%, докато кандидатът на ГЕРБ е събрал малко над 36% от гласовете, сочат крайните резултати на ЦИК. Цачева губи във всички области на страната, като печели единствено в Турция. С подобен резултат и в столичния квартал “Младост”, където паралелно се провеждаха избори за районен кмет, независимият кандидат Десислава Иванчева спечели срещу кандидата на ГЕРБ Мария Илиева, въпреки че в първия тур изоставаше значително.
За това, че избирателите по различни причини гласуваха наказателно срещу Борисов, ясно говори фактът, че вотът за Цачева е изцяло партиен, като една пета от гласоподавателите на ГЕРБ от първия тур дори са се ориентирали към по-печелившия и на балотажа са гласували за Радев. Генералът е събрал гласове от всички партии и формации.
За този резултат според анализаторите отговорност носи не само явно непопулярната личност на Цачева. Според тях подкрепеният от БСП бивш шеф на Военновъздушните сили се е оказал по-привлекателен за мнозина избиратели и заради непремерената постъпка на Борисов, който между двата тура определи кандидатурата Цачева като своя “грешка”. Трудно може да се заяви, че Радев се е наложил на полето на дебатите за определени политики и позиции, доколкото такива въобще се състояха.
Сметки с референдума
В ситуацията на предстоящи предсрочни избори референдумът на Слави Трифонов се превърна в заредено оръжие. Макар да не мина прага, за да станат резултатите му автоматично задължителни, огромната подкрепа за допитването го прави непренебрежимо и очаквано партиите декларираха, че ще се съобразят с вота на хората. В началото на миналата седмица настроенията както в групата на ГЕРБ, така и в БСП бяха по-скоро за частично одобрение на исканията от въпросите – намаляване на размера на партийната субсидия, но не чак до 1 лв. за глас, както и засилване на мажоритарния елемент, но не до степен въвеждане изцяло на мажоритарна система.
В неделя обаче Борисов в прав текст заяви, че ще настоява за въвеждане на мажоритарен вот и за цялостно премахване на субсидията.
В крайна сметка в понеделник вече от групата на ГЕРБ обявиха, че ще внесат решение за подкрепа на въпросите от референдума, както са формулирани. Дали те ще бъдат приети в този вид обаче зависи от пресечната точка на всички партии, което ще стане ясно след дебатите в парламента. От партията уточниха, че премахването на субсидията за партиите въобще, което предложи Борисов, също е възможност за обсъждане, но първо трябва да се потърсят позициите на институции като например Сметната палата.
Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов, чиито отношения с премиера са видимо изострени след изборите (и особено след балотажа, на който над 60% от гласувалите на първия тур за лидера на ВМРО подкрепиха Радев), видя в думите на Борисов намерение да спечели мнозинство през мажоритарната система. “Г-н Борисов си прави една много проста сметка. При 160 общини, които държи ГЕРБ, целият бизнес се контролира от кмета на ГЕРБ. Всички местни фирми са подчинени на кмета”, посочи Каракачанов, като добави, че се е наслушал на “едни ужасни глупости” как мажоритарната система щяла да реши проблемите в България.
Експертите са единодушни, че мажоритарните системи облагодетелстват най-много големите партии с добре развити структури на местно ниво в страната. От тази гледна точка ГЕРБ е наистина в най-изгодно положение. Доколкото парламентът е длъжен да се произнесе по референдума до 3 месеца след провеждането му, много вероятно е промените в Изборния кодекс да се случат преди предсрочния вот, каквато позиция изрази и вицепремиерът Томислав Дончев. Въпросът е какви точно промени ще се приемат и колко сериозно могат да засегнат установената политическа система.
Какво следва по процедура
След като лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов депозира оставката на правителството, сега парламентът трябва да я гласува, за което са нужни гласовете на повечето от половината депутати. След което президентът Росен Плевнелиев трябва да възложи мандат за формиране на нов кабинет първо на най-голямата, а при отказ – и на втората по големина парламентарна партия. Това са ГЕРБ и БСП, които категорично заявиха, че ще върнат мандата. Следва трето връчване, при което президентът не е длъжен да избере третата по големина партия, която е ДПС. Но на която и от останалите партии да връчи мандата, шансът за ново правителство, излъчено от този парламент, е почти нулев. В изборната нощ Корнелия Нинова заяви, че БСП не би подкрепила опит за кабинет на ДПС.
След края на парламентарната въртележка с мандатите Плевнелиев трябва да сформира третото поред служебно правителство. След срещата му с ген. Радев в понеделник стана ясно, че съставът му ще бъде определен след консултации между двамата.
По-особен е случаят с насрочването на дата за предсрочните парламентарни избори, тъй като те са обвързани с разпускането на парламента, а президентът няма правомощия да разпуска Народното събрание в последните три месеца от своя мандат, който изтича на 22 януари 2017 г., когато Радев ще встъпи в длъжност. Кой от двамата ще посочи датата се очертава като спорен въпрос ще бъде решен от Конституционния съд. Плевнелиев вече е поискал тълкувателно решение.
