Хитрино записа името си в дългия черен списък на българските трагедии. Президентът Плевнелиев направи и немислимото да достигне последното стъпало на личностна и държавническа деградация. Една катастрофа, една трагедия, причини неизмерима болка и страдание от загубата на човешки животи, на родни домове, събуди вълна от искрено съчувствие и желание за помощ сред хиляди българи. Държавният глава, маскирайки се зад съпричастност към бедата и заради националния траур, отложи с ден връчването на третия последен мандат за сформиране на правителство в рамките на този парламент.
За да е още по-пълно и тягостно усещането за абсурда, в който сме принудени да живеем, Българският хелзинкски комитет не намери за нужно да отмени церемонията по връчване на опорочената си награда “Човек на годината”. Дано този път сред номинираните няма някой сериен убиец. Но това е само щрих в скоби.
През последния месец и малко Плевнелиев положи титанични усилия да продължи агонията на може би най-безплодното, най-лошо продуктивното, най-нехаресваното Народно събрание. Сега траурът му позволи да приближи с ден заветния миг, когато неизбежният “горещ картоф” на служебното правителство ще пари в ръцете на идващия след него. Ако се бе сетил, можеше да отложи мандат №3 и за след отмяната на бедственото положение.
В своята работа криминалистите често си служат с въпроса Quid prodest – Кому е изгодно? Дали при откровена демонстрация на държавническа немощ или нечистоплътна корист, на абсолютно умишлено увъртане, протакане, усукване, търсене на поводи, намиране на причини за отлагане до безкрай на една ясно разписана конституционна процедура питането не трябва да е аналогично.
Кой има интерес на кормилото на страната да стои капитан, който вече е надянал спасителната жилетка, резервирал си е място в спасителната лодката, нехае за екипаж и пасажери. Кой ще се възползва от това, че държавни дела са в ръцете на министри (двама засега), които циркулират между “Дондуков” 1 и столичното следствие. А трети обикаля света и действията му могат да бъдат окачествени единствено като държавна измяна. Кой ще се облагодетелства, че обществените поръчки на отиващото си правителство – коя от коя по-екзотични – се увеличават лавинообразно. Кой би останал доволен от упражненията по нормотворчество на парламент в полуразпад, който и в добрите си времена, доколкото е имал такива, законотвореше така, че продукцията му подлежеше на спешен ремонт веднага след обнародването в “Държавен вестник”…
За да не сме несправедливи, правим уговорка: по време на трагедията в Хитрино и премиерът в оставка, и неговите министри, отговорни за справяне с кризата, и подчинените им служби проявиха достоен професионализъм.
В самото начало на сериала с връчването на мандатите, медиите използваха спортна терминология: “президентът тупка топката”. След последния унизителен пирует на Плевнелиев това едва ли е уместно – на финала на изтъкания си от гафове и противоречия мандат той си позволи да дриблира между пресни гробове.
“Президентът Плевнелиев следи ситуацията в района край гара Хитрино…” “Президентът Плевнелиев призовава отговорните институции да вземат всички мерки…” “Държавният глава отправя апел към гражданите да оказват съдействие…”
Така бе отразено поведението на човека, който пет години уж олицетворяваше единството на нацията и за когото часовникът вече брои обратно. Абсолютно държавническа позиция. Какво му остава на един обединител, освен да “следи”, “да призовава”, “да апелира”. И да отлага.
Би имало логика да оправдае отлагането на връчването на третия мандат в деня на траур, единствено ако в неговите представи тази рутинна процедура изглежда като шоу с духов оркестър и мажоретки. Или има подозрение, че изпаднали в еуфория реформатори могат да организират всенародни тържества, докато властта е в ръцете им – макар за кратко и само на хартия.
Всичко друго е обикновен цинизъм. И понеже за импийчмънт е прекалено късно, а в България провалените политици не си правят харакири, остава единствено омерзението.
