4 октомври 1974 г., петък. Другарят Тодор Живков копа първа копка на автомагистрала “Хемус”.
От времето, когато “Варна беше пристанище на Шумен”, а за покупка на съветските имитации на Фиат, Форд и Опел се чакаше по две петилетки.
“Работническо дело” снима Вожда, докато той държи слово на фона на пано с лика на Брежнев, а зад гърба му се чете “Строителството – всенародно дело”. Възхитената социалистическа тълпа му отговаря с тържествен лозунг “Пусковите обекти – Ударен фронт”.
Пусков обект се казва на строителна площадка, обвързана с точни срокове на изпълнение. 42 години след онази първа копка – няма нито точни срокове, нито завършен обект.
Ударният фронт на Тато прокарва магистрален път по 19 виадукта от София до родния му Правец – и дотам.
Докато се построят следващите 5 км от “Хемус”, за да се заобиколи “Царското село” на Живков, минават малко повече от 25 години.
До ден-днешен магистралата не просто не е построена – тя не е преполовена. От 430 км са готови само 168.
Строежът е разпарчетосан на безкрайни отсечки, отбивки, пътни възли, мостове, тунели, детелини, диаманти и всевъзможни други “бижута”, проектирани преди повече от 30 години, възлагани на знайни и незнайни фирми, неизпълнени до днес.
Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки “витаят съмнения” за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за “Хемус” от Европа няма, няма и да има.
Междувременно в Северна България не могат да си позволят средна брутна заплата, по-висока от 780 лв., а годишната винетка се смята за лукс. Стотици хиляди семейства, търговци и превозвачи от Русе, Плевен, Велико Търново, Шумен, Разград и др., пътуват с часове наред по разбити двулентови пътища.
От времето, когато “си почивахме, за да си почине колата”, а до морето се стигаше с междинно преспиване, минаха повече от 40 години.
И докато Илон Мъск (роден в Прогнилия Империалистически Запад три години преди първата копка на “Хемус”) чертае сравнително смислени планове за преселване на хора на Марс, ние пътуваме от София до Варна с отбивка при Карнобат.
Да ни е честита ‘иляда осемстотин… ъ… две хиляди и шестнайстата година.
