Два факта ме притесниха. По-скоро тяхната съвкупност.
Първият – четох как участници в едно хитово у нас риалити демонстрират безподобна простотия и невежество.
Вторият – статистика как въпросното риалити било гледано от един милион зрители.
Сиреч, една седма от жителите на страната са станали свидетели как набедени за наш елит особи са обявили от „синия екран“, че, примерно, Холандия е столицата на Белгия и ред подобни други страшни неща. Много ми се иска тези персони да са разиграли някакъв скеч, в който – проявявайки артистични умения, да са влезли в роли на неуки и прости създания, за да направят шоуто по-интересно, комично и т.н. Но, уви, май не е така. Демонстрираните невежество и простотия са си истински и неподправени. И милион нашенци са гледали, а част от тях и „попивали“ случващото се, защото – щом го дават по телевизора, значи е важно и може би достойно за подражание.
Най-малкото – спокойно можеш да си в „елита“, без да знаеш, че Холандия не е столица на Белгия, си мисли „драгият зрител“ и моментално пренастройва приоритетите на битието си. Преди да бъда обвинен в „снобария“ казвам, че нямам нищо против подобни неща. Твърди се, че живеем в силно развита демократична среда, така че всеки – съобразено със закона, може да излъчва, каквото си ще, а гражданството е свободно да го гледа. Но май е време заедно с подготвяния закон „вредни храни“ да бъде написан и един закон „простотия“ – може и по друг начин да се именува. По силата му – всяка излъчена простотия се облага, а събраните средства отиват за образование, наука, защо не – книги.
Милослав Йосифов
Това няма да наклони везните, тъй като въпросните риалити са дръпнали твърде много напред, но все пак ще е важно послание и някакъв шанс за пренастройване на някои ценности.
