От загубата на президентските избори насам ГЕРБ играе последователно твърде плитка двулична игра – да е пръв защитник на „повелите“ от референдума за „радикална промяна“ на политическата система, без да прави нищо реално за нея, но да принуди всички останали да операт пешкира за нищоправенето. Ето и сега – новоизбраният президент трябвало да удължи работата на парламента и да не го разпуска, докато за две седмици, по сметките на лидера на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, не се приемат решенията на референдума. Един вид – нека Румен Радев, който формално не е ограничен от срокове, да погази ако не буквата, то поне духа на конституцията. Която все пак вменява при извъртяна парламентарна рулетка парламентът да се разпусне и да се насрочат избори в разумен срок. Нищо извънредно няма в това, ако Народното събрание не си е свършило някоя работа, по някои си негови вътрешни причини, че животът му да се удължава и с това то да узурпира конституцията.
А време след изборите имаше бол. ГЕРБ държа не две седмици, а два месеца „на трупчета“ собственото си проекторешение за одобрение на въпросите от референдума и изчака едва на 10 януари в правната комисия и на 11 януари в пленарната зала да се събере лява и дясна опозиция срещу него. Отделно, че подобно решение не решава нищо – нужни са законопроекти за изпълнение на любимия уж референдум, каквито ГЕРБ нито е внесъл, нито е написал. Дори елементарните няколко реда за намаляване на държавната субсидия за партиите. Ако законопроект за въвеждане на изцяло мажоритарна система в два тура е сложен – а той наистина е, защо поне не припознаха отдавна внесения проект на омбудсмана Мая Манолова и инициативния комитет за референдума? В него фигурира и най-сложната и проблематична част – новото райониране с едномандатните избирателни райони, описани с улици и номера по градове и села.
Въпроса с районирането Цветан Цветанов обаче решава отново да прехвърли на Румен Радев. С аргумента – Вас са ви избрали 2 милиона и ние Ви признахме, а мажоритарната система на референдума са я подкрепили 2,5 млн., т.е. морално задължен сте да Ни я изпълните; освен това Вие сте най-отдалечен от законодателната и изпълнителната власт; и най-сетне, има прецедент – така беше и при първото подобно райониране през 1990 г. за Великото народно събрание – въведено бе с указ на президента.
Разбира се, всичко това е съвсем долнокачествена казуистика, защото президентът няма никакви правомощия да законодателства, а през 1990 г. сегашната конституция още я нямаше. Но целта е очевидна – редом с всички останали партии в сегашния парламент, и новоизбраният президент да е виновен за неслучването на мажоритарната система.
Единственият въпрос има ли някакъв дълбок смисъл от всичко това е, кое е стратегията и кое – тактиката, в тази политическа линия на ГЕРБ? Ако стратегията е партията да се задържи на гребена на популярността и евентуално да яхне в последващ етап мажоритарния повик и да спечели от него, то тактиката на камуфлажно маркиране на желание за битка в центъра и търсене на виновници за избягването й по фланговете не може да е дълготрайна и е обречена на разобличение. Ако пък иде реч за самоцелна тактика на тупане на топката, докато се налучка вярната стратегия, същото това разобличение може изневиделица да се стовари като фронтален удар направо по командния пункт.
Както е казал древнокитайският мъдрец Сун Дзъ: “Стратегия без тактика е най-бавният път към победата. Тактика без стратегия е шумът преди поражението.” Засега остава неясно дали победата или поражението ще са още в първата битка – парламентарния вот напролет.
