Известният датски психолог Николай Сеннелс провежда проучване върху един слабо познат проблем на ислямския свят, а
Известният датски психолог Николай Сеннелс провежда проучване върху един слабо познат проблем на ислямския свят, а именно, практиката да се бракосъчетават първи братовчеди и проблемите, които неминуемо произтичат от това.
Психологът става известен с книгата си „Сред мюсюлмански престъпници. Опитът на психолог от изправителен дом в Копенхаген“.
Авторът изследва културните особености, които водят до изграждането на криминална психология сред подрастващите мюсюлмани в Дания и други проблеми на Исляма.
Според Сеннелс, в момента в света, близо половината мюсюлмани са родени от близко-родствени бракове и честотата, с която се раждат увредени деца в мюсюлманските общества, красноречиво го показва.
Пак според неговото проучване процентът на близко-родствени бракове по страни е следният: Саудитска Арабия – 67%, Йордания и Кувейт – 64%, Судан – 63% , Ирак – 60%, Обединени Арабски Емирства и Катар – 54%.
Най-сериозно е положението в Пакистан, където за първите си братовчеди са женени 70% от хората.
Дори във Великобритания, половината пакистанци са в близко-родствени бракове, а в Дания това са 40%.
През 2005 година, ВВС заявяват, че пакистанско семейство във Великобритания е 13 пъти по-вероятно да има дете с рецесивни генетични нарушения.
Въпреки че съставляват едва 3% от ражданията на острова, пакистанците са 33% от родените с малформации.
Рискът от автосоматични рецесивни заболявания, сред въпросните, е 18 пъти по-висок, а смъртта заради малформации е 10 пъти по-вероятна.
Негативните последици от близко-родствените бракове включват 100% увеличаване на риска от мъртви раждания и директно влияят на интелигентността.
Според Сеннелс, децата от роднински сношения губят по 16 пункта от своето IQ и като цяло се развиват и социализират по-бавно.
Родените от първи братовчеди са с 400% по-застрашени да имат коефициент на интелигентност под 70.
В Дания, не-европейците е 300 % по-вероятно да се провалят на теста за интелигентност, необходим за кандидатстване в армията.
Ефектите, които се наблюдават са познати още от египетските династии и роднинските бракове в аристократичните родове на Великобритания и други европейски монархии.
Николай Сеннелс твърди, че: „възможността да се наслаждаваш и, да създаваш знание, да мислиш абстрактно е просто по-рядко в мюсюлманския свят“, посочвайки, че целият Арабски свят, годишно превежда едва 330 книги – една пета от това, което прави Гърция.
За последните 1200 години, на арабски са били преведени около 100 000 книги. На испански годишно се превеждат толкова.
Децата със специални нужди в Дания, в огромната си част, са от мюсюлмански семейства.
Способностите за учене сред мюсюлманите са по-слаби.
64% от арабите, след 10 прекарани години в датските училища, са все още неграмотни и отпадат от образователната система два пъти повече от местните.
Психическите заболявания сред мюсюлманите са също по-чести. В Дания 40% от психично-болните престъпници имат не-европейски произход.
Заключението на Сеннелс е, че традицията да се бракосъчетават първи братовчеди в мюсюлманския свят, позволено им от Мохамед, е причина за сериозното увреждане на генетичният им фонд.
Това в допълнение със силно религиозната култура е довело до последиците, които днес наблюдаваме в мюсюлманския свят и сред мюсюлманските имигрантски общности.
автор: ЯНИСЛАВ СТОЙЧЕВ
