“Петролът струва $90 за барел – Крим е наш! Слезе на $80 – ще строим супер мост до полуострова, $70 – ОК, тогава просто мост, $60 – ще има ферибот, $50 – кабинков лифт, $40 – брод, $30 – Крим е ваш, $20 – подаряваме ви към него и Краснодарския край на Русия.”
Този виц от края на 2015 г. илюстрира как плановете на Владимир Путин, както и на лидерите на редица други държави, силно зависими от приходите от износ енергийни ресурси, внезапно се оказаха в бурно море от излишък от петрол, който никой на пазара не иска.
Русия е вероятно най-яркият пример, защото безспорно има връзка между появата на новата ѝ агресивност и времето преди само няколко години, когато барел петрол струваше над 100 долара. През 2008 г., когато избухна руско-грузинската война, с лека ръка се правеха прогнози за цени по 150 – 200 долара за барел. И мнозина забравиха, че не чак толкова отдавна руснаците и светът някак се оправяха при цени под 30 долара за барел.
По данни на IHS Materials Price Index от лятото насам цените паднаха с близо 55% и в края на декември се върнаха на нива от средата на 2004 г. до под 37 долара за барел от сорта Brent. Една след друга прогнози на авторитетни енергийни институти и международни организации твърдят, че чувствителна промяна едва ли ще настъпи до края на десетилетието.
Основният ефект от това е, че вероятно наблюдаваме началото на мащабно преразпределяне на петролното богатство от производителите към потребителите на горива. Германският “Франкфуртер алгемайне цайтунг” посочи и приблизителна сума – около 1.3 трилиона долара, които се превръщат в неочакван стимул за икономики потребители като Китай, Япония, Германия, Великобритания.
САЩ – двойна печалба
От тази група на големи клиенти се набива на очи едно значително отсъствие – САЩ, които винаги са били сред водещите вносители на петрол, днес отчитат рекордни добиви и – поне формално – отмениха 40-годишното ембарго за износ на американски петрол. При цени под $2 за галон (т.е. под нивата от кризисната 2009 г.) едно средно американско семейство харчи днес за гориво и енергия колкото през 2003 г. В момента да напълниш резервоара си с мляко е по-скъпо ($3.30 за галон), отколкото с бензин, коментира Wall Street Journal.
Далеч не всеки американски производител оцелява и има много спрени сонди, които при тези цени щяха да работят на загуба. Но въпреки това през септември 2015 г. страната добиваше по 9.4 милиона барела на ден, догодина прогнозата е за 8.8 милиона барела, а това остава с около 4 млн. барела повече от нивата от 2011 г.
Фракингът при цялата му спорност съживи теориите, че благодарение на технологичното развитие и иновации практически няма предел за икономическото развитие. Един от ефектите от изобилието на достъпен северноамерикански петрол и шистов газ е, че бързо намалява интересът на Вашингтон към Близкия изток, където събитията десетилетия наред са определяли вътрешната и външната политика на САЩ.
Спасяване поединично
ОПЕК, организацията на страните производители, е на ръба на това да се превърне във фарс. Вместо да води картелна политика, тя само констатира в поредната завишена квота нарушенията на членовете си и не може да стори нищо срещу шистовия бум в Северна Америка.
На практика всеки се спасява поединично. Страни производители със солидни валутни резерви и относително ниски разходи за добив като Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства имат буфери от стотици милиарди долари, с които да издържат дълго битката за запазване на пазарен дял, като в същото време продължават да изкарват още и още петрол.
Но не е лесно за Русия, която през последните години увеличи социалните разходи на държавата и се впусна в грандиозни енергийни проекти (предимно в полза на хора от обкръжението на Кремъл) и геополитически операции. В контекста на международните санкции, обезценената рубла и топящите се валутни резерви Москва е принудена да поставя постсъветски рекорди за добив, да продава на всяка цена и да отлага либерализацията на монополизирания от държавата сектор с години.
Инфографика
Увеличаване
“Кошмарният” сценарий на централната банка, който за пръв път бе представен тази година, предполага петрол от $35 за барел, рецесия от 2-3% и инфлация от 7%. “Последната динамика на петролните цени увеличи актуалността на този сценарий”, заяви управителят Елвира Набиулина. От министерството на финансите в Москва предлагат при $40 за барел да спре използването на антикризисния резерв и да се съкратят бюджетните разходи с 5%.
В руската икономическа периферия петролни страни като Казахстан и Азербайджан бяха принудени да девалвират националните си валути с между 28% и 47%, за да спасят бързо намаляващите си валутни резерви.
За пръв път се заговори и за приватизация на около 20% от “Роснефт” и преференциални акции на “Транснефт”. Според източници на Reuters при недостиг на кредити и инвестиции в сектора “Газпром” се е обърнал към частната “Иркутска нефтена компания” да предостави до 7 млрд. куб.м газ за допълване на доставките в Китай. През последните 18 месеца “Газпром” сключи дългогодишни договори за износ към китайския пазар на почти 70 млрд. куб.м годишно по два нови газопровода, но, изглежда, не му достига суровина за реализирането му и средства за разработването на находища.
Кошмарът на малките
Тежко е за страни като Ирак, Венецуела, Нигерия и дори новата “звезда” Ангола, където рязкото свиване на приходите от черното злато се комбинира с обезценяване на националните валути
Тежко е за страни като Ирак, Венецуела, Нигерия и дори новата “звезда” Ангола, където рязкото свиване на приходите от черното злато се комбинира с обезценяване на националните валути и неефективно управление на икономиката и кара властите също спешно да пренаписват бюджети и планове.
В Нигерия – най-големият производител на петрол в Африка, например близо 80% от бюджетните приходи са от петрол, както и над 90% от износа. Във Венецуела – третият по големина вносител в САЩ, петролът е около 96% от експорта, формира над 50% от БВП. По изчисления на венецуелски икономисти от всеки долар поевтиняване на петрола правителството губи по около 700 милиона долара годишни приходи.
Иран, който се подготвя да се върне още през януари на световния пазар с поне 500 хиляди барела дневно, няма да получи финансовите изгоди, на които разчиташе. За Либия, ключов износител за Европа, нищо не е ясно, докато не спре гражданската война, а и след това основаната на петрол икономика едва ли ще намери алтернативни източници за възстановяване.
Дори “Ислямска държава” губи основен източник на поне $3 милиона дневно още преди бомбардировките на двете коалиции да започнат да унищожават петролната ѝ инфраструктура и организацията да е изградила някаква стабилна икономическа основа на амбицията си за квазидържавен халифат в Ирак и Сирия.
Ползи и проблеми в Европа
В Европа очакваният позитивен ефект от всеки 10% поевтиняване на петрола е 0.1% ръст на БВП. На континента, който днес е второстепенен производител и потребител на енергийни ресурси, частното потребление се засилва благодарение на евтините горива. Но поради силната съставна част в цената на горивата на акцизите и други данъци ефектът от евтиния петрол не се усеща толкова силно от крайния потребител. В България тази ситуация (като оставим настрана съмненията за картел у нас) е особено видима – макар за около 14 месеца петролът да поевтиня от $107 на $36, бензините си стоят трайно над 2 лева за литър. Това неизбежно поражда анекдоти като този, че за да вдигнат цената на петрола и да увеличат приходите в бюджета, политици предложили нефтът да се прави от… бензин.
В новата ситуация Европейският съюз, който винаги е бил водещ в енергийните иновации и борбата с климатичните промени, ще трябва да намери още по-достъпни решения. Защото е трудно, когато петролът е толкова евтин, да убеди гражданите си да инвестират в скъпи електромобили, саниране на сгради или енергийна ефективност и да плащат надценка за зелена енергия. Съответно съвсем по европейски модел е сигурно, че създатели и търговци на енергийно ефективни продукти ще поискат още субсидии от държавата.
Надолу по веригата
Никой не се изненадва, че акциите на енергийни гиганти като Royal Dutch Shell, Chevron и Exxon Mobil изгубиха за една година до половината от стойността си. Спирането и отлагането на инвестиции в сектора за стотици милиарди долари повлече надолу и компаниите, доставящи материали и оборудване, строители и оператори на съоръжения, производители на стомана и строителна и транспортна техника
Техните акционери и служители едва ли са спокойни след прогнозите на Goldman Sachs и Citigroup от декември, че догодина със завръщането на Иран и може би на Либия петролът може да слезе до $20 за барел. Те едва ли биха последвали призива за Нова година да изпратим картичка с благодарности на саудитския крал Салман бин Абдулазиз ал Сауд.
Но по-находчивите от тях може би биха се възползвали от новата идея за стартъп – следиш кога цената на барел за петрол ще стане по-висока от цената на самия петрол в него. Тогава купуваш на борсата, изливаш петрола и започваш търговия с барели.
