Как се нарича, когато спреш видимите за обществото поръчки на една фирма заради предполагаемата й връзки с Делян Пеевски и в същото време отпуснеш средства на друг проект на същата фирма? Точно това се случи преди месец, когато правителството пренасочи предвидените за реконструкция на Зимния дворец 35 милиона лева за довършването на спортната зала в Бургас.
На пръв поглед това беше решение за по-целесъобразно изразходваните средства, които така или иначе стояха в сметка в банката от 2013 г. и чакаха да бъдат оползотворени за модернизирането на морално остарялата столична пързалка. А освен това от две години “Арена Бургас” очакваше да получи средства, за да бъде довършена. Сега, след като отношенията между общината и държавното дружество “Академика 2011” ЕАД по прехвърлянето на обекта бяха официализирани и изчистени, става ясно, че строителството ще продължи по начина, по който беше започнато – от свързваната с Делян Пеевски фирма “Водстрой 98”. В това избраният изпълнител да завърши обекта, който е спечелил, нямаше да има нищо ненормално, ако решението на правителството не идваше в особен момент от отношението на държавата и лично премиера Бойко Борисов към проекти с нейно участие.
Поръчка с отложено строителство
Когато община Бургас реши да строи съоръжението на мястото на стари военни терени в комплекс “Изгрев” още при първото правителство на ГЕРБ, тя го направи въпреки наличието на ресурса по време на кабинета на Пламен Орешарски. Началото беше положено с едва 5 милиона лева по програмата за развитие на регионите, въпреки че строителството се оценяваше на почти 40. Това беше и единственият проект на община Бургас по въпросната програма на обща стойност 500 милиона лева. Обществената поръчка беше спечелена от обединението “Дворана”, в което “Водстрой 98” и “Понсстройинженеринг” държат по 47%. (Известно е, че собственикът на “Понсстройинжинеринг” Милко Милков е близък до средите на БСП.) Процедурата се случи горе-долу по времето, когато двете фирми са сред акционерите в българския строител на “Южен поток” и нещата с обществените поръчки им се получаваха добре. Тогава малцина имаха притеснения за разпределението на големите строителни търгове.
Още в началото беше ясно, че общината няма да може да стигне до нищо повече от кота нула и ще се чака допълнително финансиране от държавата. Това така и не дойде заради смяната на правителствата и по-съществените спортни поръчки за довършване. Като например започналия вече ремонт на Двореца на културата и спорта във Варна, който трябваше да приключи навреме за европейското първенство по волейбол миналата есен, както и довършването на спортната зала “Колодрума” в Пловдив. Сега дойде редът и на бургаския обект, който трябваше е готов тази година, за да кандидатства за европейското първенство по лека атлетика в зала през 2019 г. (През изминалата седмица домакинството беше дадено на Глазгоу.)
Изненадващо правителството не отпусна допълнителни средства за продължаване на строителство на общината, каквато е масовата практика, а пренасочи парите за Зимния дворец от “Академика 2011”. По ирония обществената поръчка за ремонта на пързалката беше спряна заради съмнения, че интерес е проявила… “Водстрой 98”. Без да е ясно дали точно тази фирма щеше да спечели търга, правителството директно й ги даде в Бургас. След запитване на “Капитал” кой ще извърши строителството на залата от Министерството на младежта и спорта (което е принципал на “Академика 2011”) отговориха: “Към момента няма основание да се търси друго решение. Не са налице основания да бъде прекратяван сключеният от 1 септември 2014 г. договор с изпълнителя.” Това означава, че поне 33.4 милиона лева ще отидат към “Водстрой 98” и “Понс”, които спечелиха поръчката с цена само 2600 лв. по-ниска от прогнозната стойност на община Бургас.
Сега и двете страни – общината и “Академика 2011”, отказват да уточнят колко са платени на изпълнителя до момента. От Бургас пренасочват всички въпроси към новия стопанин на обекта, а от София уточняват, че всичко по извършеното до момента е платено от общината.
Малко повече търговия
Зала “Арена Бургас” беше замислена да е с фокус върху леката атлетика, за да може да се превърне в регионален център за подготовка на състезатели през зимата, но ще бъде по същество многофункционална. Построяването й е начало на идеята за формиране на нова градска индустрия, “базирана върху провеждането на национални и международни събития от областта на спорта и културата”.
Въпреки че от “Академика” го играеха изненадани и неподготвени за правителственото решение да поемат доизграждането на залата, проверката обаче показа, че към този момент вече е започнала промяна на проекта на залата. Според отговорите от ММС подобно нещо няма. “Към този момент не се предвижда препроектиране на обекта”, обявиха оттам в отговор на запитване. Много преди да дойде този отговор, ръководителят на архитектурното бюро “10АМ” арх. Ивайло Петков коментира за “Капитал”, че наистина има поръчение да се направят корекции в проекта. Той отрече да се превръща в залата в мол, а по-скоро заданието е било да се уплътнят свободните пространства. “Залата и нейната функционалност няма да се засяга. По първоначалния проект имаше много помещения и пространства, които бяха заложени твърде условно или не беше конкретизирана тяхната функция. Възложителят иска да се намери по-практично приложение на тези пространства”, коментира той за “Капитал”.
Според първоначалния проект върху 20 хил. кв.м трябва да са разположени зала за лека атлетика, зали за хандбал, баскетбол и бокс, конферентна част, прес- и ВИП зони, ресторант и паркинги. Сега съоръжението ще има много повече търговски площи. “Намираме за необходимо да подчертаем, че наличието на търговски или обслужващи площи на територията на което и да е многофункционално спортно съоръжение спомага за самоиздръжката на обекта и води до създаване на допълнителни удобства за посетителите”, казват все пак по темата от спортното министерство.
Нова национална гордост
Ако има нещо благоприятно за Бургас, то е, че ще има нова зала и няма да има грижата за издръжката й, но пък няма да може и да реализира евентуални приходи от нейното стопанисване. Но при тази конфигурация на собствеността на пазара на големите спортни зали ще се появи още един важен държавен играч. В момента в сферата на съоръженията с капацитет 5000 и повече зрители се конкурират “Арена Армеец” (в активите на другото дружество на спортното министерство – “Национална спортна база”), общинските зали във Варна и Пловдив и частната “Булстрад арена” в Русе. “Изграждането на “Арена Бургас” е целесъобразно и ще помогне за развитието и популяризирането на спорта в България. “Арена Бургас” ще бъде без аналог по българското Черноморие и ще привлече допълнителен интерес от страна на посетители и инвеститори от страната и чужбина. Провеждането на международни състезания в различни спортове носи допълнителна реклама и имидж на България, а има и социална функция – популяризиране на спорта сред децата и подрастващите”, се казва в отговор на министерството на спорта дали намират за уместно държавата да се сдобие с още един обект с капацитет 6500 зрители.
Основният проблем е, че в немалко случаи държавата е и финансиращият орган на най-големите спортни прояви. Практиката на всички кандидати за големи международни състезания в България е да искат пари от спортното министерство за своите прояви. То от своя страна покрива сумите за наеми на съоръжения, но те веднага заминават към домакинстващата зала. По този начин през последните години индиректно се помагаше за издръжката на “Арена Армеец” чрез домакинствата на състезания като Световната лига по волейбол, европейското първенство по волейбол или пък тенис турнира от АТП веригата. А и досегашната практика сочи, че колкото повече държавно финансирани обекти се появяват на пазара, толкова по-силно става желанието да се взимат понякога напълно излишни домакинства на спортни прояви.
