четвъртък, юни 13, 2024

Велко Велков: Странджанската песен е дар от бога

Date:

Сподели новината.

Велко Велков е един от популялрните странджански певци. Той е самобитен изпълнител с много силен и запомнящ се глас. Роден е на 15 юли 1944 година.

Още от малък е научен на фолклорно пеене от своя баща. По-късно попива  и и от големия изпълнител Георги Павлов. Носител е на няколко награди от национални конкурси. Има издадени два албума с негови песни. По душа родолюбец и патриот, милеещ за всичко българско.

– Г-н Велков, как се научихте да пеете и кой насочи интереса ви към фолклора?

– Ами още от малък проявях интерес. Баща ми често изпълняваше народни песни, той имаше цял тефтер със самобитен фолклор. За съжаление този тефтер се изгуби. Иначе си спомням, че в него имаше много стари песни, още от хайдушко време, преди векове. Тези песни се изгубиха, никой не ги изпълнява, а е много хубаво да има народна памет. Песента е нещо, което остава пред епохите. Народната песен пък е това, което е завещано от нашите предци. То трябва да се пази и съхранява.

– Защо сега като, че ли тази музика се пренебрегва?

– Болно ми е, но е така. Гледам по телевизията някакви момчета и момичета пеят нещо неразбираемо. Държат се по много вулгарен и грозен начин. Това е пошло. Не виждам какво се показва с това. Къде е възпитателния ефект, в какво се изразява той. Музиката е нещо възвишено, това идва от душата на човека, от неговата същност, а сега гледам и слушам нещо, което не мога да нарека музика. Но, не искам да бъда песимист. Има и много млади хора, които изпълняват народни песни. По читалищата в селата има ансамбли, хороводни групи. В по-големите градове също е така. Наши фолклорни състави обикалят света и печелят награди и овации. Те правят голяма реклама  и на България. Имам надежда, не всичко е загубено. В много млади хора виждам пламък, който ме радва и ми дава поводи за оптимизъм.

– Специално за странджанската песен, какви са нейните корени, особеностите?

– Ооо, мога да ви говоря много за това. Има различни фактори и влияния. Много история, бит, етнография, обичаи и дори малко политика. През Средновековието, Странджанският край е бил често гранична зона между България и Византия.  По късно е част от Османскта империя, но тук турски крак рядко е стъпвал.

Наричат Странджа още свещена планина – според легендите част от района е била защитена чрез магичен обход в кръг. Странджанските песни могат да се разпознаят лесно по характерното меко тоноизвличане. Хороводните най-често са построени в минорен лад, а бавните са изпълнени свободно – без определен ритъм, с нежно тремоло на гласа.Обредните ритуали в Странджа са  коледуването, пролетните момински игри „на филлек”, великденските празници с обичая „Мара лишанка”, Гергьовден, Еньовден, „Миша сватба” през есента след Димитровден, сватбата, са съпровождани с много песни. Голяма част от тях са запазени и до днес. Планината е родила и много големи изпълнители. Не искам да ги изброявам поименно защото мога да пропусна някой, а не искам. Но, действително тук имахме, имаме и ще имаме големи дарования.

– Вие, продължавате ли да пеете активно?

– Ааа, отдавна не пея активно. В момента от време на време се отпускам за някоя и друга песен. В компания с близки хора в Индже войвода, където живея от 15 години. Радвам се, че успях да издам два албума, за което благодаря на моя спонсор и приятел Иван Иванов. Това ми беше мечта, която изпълних. Имам записани и няколко клипа, които се въртят постоянно по бургаската телевизия СКАТ. Концерти вече не мога да правя, годините напреднаха. За мен е радостно да видя на някой събор млади момичета и момчета да пеят фолклор. Или по радиото и телевизията. Това ме зарежда и ми дава сили и увереност, че народната песен няма да изчезне.

– Кое формира ризличните стилове на пеене у нас?

– Те са формирани според географските особености и региони. Има северняшки, тракийски, македонски, шопски фолклорни области. Разбира се и родопската. Всяка носи историческите си акценти, битовите навици, изградените стилистики и създадени традиции. Това прави народната песен уникална и неповторима. Там е запечана народната памет, това, което историята не може да предаде достоверно. Защото знаете, че историята е пишат победителите, докато народната песен е създадено именно от хората, от тяхното житие, бит и реалност. Това я прави истинска и автентична.

– Добре, интересно е какво точно значи народна песен, и как се създава тя. Има ли автори?

– Ами автор е народът. Повечето песни идват от различни случки от живота. Например по турско време са се събрали на реката няколко девойки. Идват конници и откраднат едната. От там идват песните за това, как “чере арап взел Янка, и я откарал в Стамбула или Диарбекира или в харема.”. Този процес всъщност отразява реалността. Тогава жена са се крадели поради две причини. Едната е защото турчинът е искал за себе си, другата, за да я продаде в робства. Една хубава млада жена е струвала над 10 златни лири. Голяма сума за тогава. И това се увековечава с песента. Същото важи и за любовта. Ще ви изглежда странно, но много голяма част от народните песни са любовни. Написани и изпяти разбира се по уникален начин, типичен за българския фолклор. Има и много хайдушки песни, в които се възпяват войводи и комити. Там се използва много хипербола и мистика. Има и още по-стъри песни, които възпяват бългаските цари. за Симеон, за Иван Шишман, за Самуил…..Народната песен е уникална. Това не е просто музика, това е паметта на поколенията, това е генекитата на всяка една нация. Заради това ние трябва ценим уникалното богатство, което имаме, да го пазим и развиваме.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Иван Ласкин почина

Иван Ласкин е загубил битката за живота си. На 28...

Тъжна вест! Почина любим български музикант – най-голямата любов на Лили Иванова

Почина известният композитор Иван Пеев, чиито творчество и живот...