Сподели новината.

Няма пари за Автомагистрала Черно море. Това е грозният факт с днешна дата. Истината каза самият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, преди дни на един форум в Несебър.

Средствата от ЕС за следващия програмен период по програма „Транпспорт“ са твърде малко за тази цел. Те ще стигнат да бъде завършена АМ Струма и за строителството на част от АМ Хемус. В държавния бюджет също няма достатъчно пари за тази цел. По предварителни разчети ще са необходими над 700 милиона лева, за да стане факт автомагистралата. Така финансирането става особено проблемно. Все още не е ясно кога ще започне самото строителство, а за финализиране на проекта никой не се ангажира да прогнозира. Според хора от регионалното ведомство това ще стане най-рано през 2022 година. В началото на века политиците твърдяха, че до 2014 година магистралата ще бъде готова. Тя обаче все още не е започната. На този етап има построена само една отсечка от 10 километра, непосредствено преди Варна. Това е направено през 80-те години и от тогава строителството не е мръднало. Сега става ясно, че вече няма и пари за това начинание. Правителството е направило сондажи за получаване на заем или публично-частно партньорство. Преди два чесеца стана ясно, че китайски инвеститори проявяват интерес, но няма нищо конкретно като заявени намерения. „Построяването на АМ Черно море почти със сигурност няма да стане с държавни пари или такива по европейските програми. Просто няма ресурс за това в следващите няколко години. Търсим начин да реализираме проекта, но ще е необходимо време. Проучваме варианта за заем, или за инвестиции на принципа на ПЧП. На този етап обаче стартирането на проекта е нереално.“- коментира Павлова. Според изпълнителния директор на Агенция „Пътища“ Лазар Лазаров АМ Черно море е много важен транспортен коридор и е необходимо час по-скоро да бъде построен. „Магистралата ще даде тласък на икономическото развитие на няколко региона. Ще улесни връзките и комуникациите с Турция. Като цяло е необходимо коридорът да бъде удължен до границата на Малко Търново, за да бъде транспортната артерия на необходимото логистично ниво. АМ Черно море може да бъде важно алтернативно трасе, на пътищата в централната част на страната, които свързват южната и северната граница“- смята той. Проблемът обаче остават парите. При теглене на заем от чужди банки, лихвата би била в рамките на 2-2,5 процента. Ако има държавно гарантиране, условията ще са още по-добри. Не е изключено да се стигне и до емитиране на облигации с цел на набиране на средства от фондовите пазари. При наличие на сериозен инвеститор може да се стигне до концесия, която обаче ще е поне 25 години. Печалният опит с концесията на АМ Тракия все още се помни от политиците и те са значително по-предпазливи в тази посока. Предварителни проучвания за инвестиции са направени от италиански, китайски и турски фирми, но няма нищо конкретно като оферти. Така правителството ще търси пари за АМ Черно море. На този етап едно е сигурно. Магистралата със сигурност ще бъде платена и ще се има тол такси, за да се преминава през нея.  

Проектирането на АМ ”Черно море” започва през 70-те години на миналия век, когато от „Пътпроект” – филиал Варна са разработени вариантни трасета с дължина около 100 км във фаза „Предварителни проучвания”. Тази разработка е разгледана от Експертния технико-икономическия съвет при тогавашното Главно управление на пътищата, но конкретно решение не е взето. През 2001 г. „Инжконсултпроект” ООД – гр. Варна започва разработването на нови предварителни проучвания възлагайки го на изпълнителна агенция „Пътища”. Разработени са три основни варианта: източен, западен и този през Дюлинския проход. Трасето започва от края на изградения участък от АМ „Черно море”  и завършва при пътния възел при кв. Ветрен , където прави връзка с АМ „Тракия”.

Източният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Добри дол, Круша, Детелина, Рудник, Попович, Приселци, Кошарица, Тънково, Каблешково, Лъка, бившето минно селище „Черно море” и се включва в АМ „Тракия” при Ветрен. Западният вариант преминава в близост до следните населени места: Бенковски, Болярци, Равна гора, Детелина, Юнец, Господиново, Попович и Приселци и нататък се развива в близост до източния вариант. Източните склонове на Стара планина се пресичат и от двата варианта чрез тунел с дължина около 1 км. Вариантът през Дюлинския проход се отделя от източния вариант при с. Детелина и преминава в близост до селата Козница, Козичино, Гюльовца, Оризаре и при Тънково се влива обратно в източния вариант отново. По този начин се избягва тунелното преминаване на планината за сметка на удължено трасе с по-лоши технически елементи и в крайна сметка – увеличени транспортно-експлоатационни разходи. Разработката завършва през 2002 г. и предадена на възложителя. На 18.04.2003 г. е проведено заседание на Експертния технико-икономически съвет при ИАП, на който, след обстойни обсъждания се приема трасето по източния вариант с дължина 95 км с предложение за известно прецизиране в отделни участъци.

  При пресичанията на автомагистралата със съществуващите пътища са предвидени пет пътни възли, наречени „Харамията”, „Старо Оряхово”, „Юнец”, „Тънково” и „Ветрен”.

  Относно връзката на АМ „Черно море” с гр. Варна всички проектни разработки досега изхождат от връзката с построения участък от магистралата при с. Звездица, респ. Аспаруховия мост.

  През 80-те години на миналия век във фаза „Предварителни проучвания” от ИПП „Пътпроект” – филиал Варна разработват трасе за връзка между АМ „Хемус” и АМ „Черно море”, но с обикновен габарит (две ленти) и с елементи за проектна скорост 80 км/ч, докато при автомагистралите проектната скорост е 120 км/ч. Това трасе пресича канала при гр. Белослав с мост, подобен на Аспаруховия. Чрез подходящи пътни връзки се осъществяваше комуникацията между кварталите на гр. Белослав от двете страни на езерото, което премахва необходимостта от сегашната фериботна връзка.

 Разстоянието по права линия между края на построената магистрала от село Приселци до Сарафово е точно 67 километра. По тази права линия най-трудният участък за строеж е между Дюлино и Оризаре около 20 километра. Строежът на магистралата беше отлаган вече на няколко пъти и не е ясно кога ще започне реално. Цялостното изграждане на паневропейски транспортен коридор 8 ще свърже пристанищата Варна и Бургас с пристанищата Драч и Вльора в Албания, осигурявайки сухопътна връзка на товарите между Черно море и Адриатическо море. На север магистралата ще бъде продължена до румънското пристанище Констанца. При взимане на окончателно решение за мястото на прокарване на магистрала „Черно море“ би трябвало да се отчете стратегическата отсечка между местност Евксиноград и летището при Сарафово, която е само 81.5 км. Този вариант е свързан с прокарване на мост през варненския залив и оскъпява значително проекта, но има дългосрочна стратегическа перспектива.