Тъжно писмо писмо до министър Москов разплака България

0
419
63955aa9869cf7707ada1662dbfb31e2
63955aa9869cf7707ada1662dbfb31e2
Сподели новината.

Тъжно писмо до министър Петър Москов, написано с болка, трогна България. В него Бойко Гаргов разказва как всеки месец спасява един живот – този на баща му.

Всеки един месец той подарява на своя родител още 30 дни. Но преди няколко дни се оказва, че безплатното лекарство на баща му вече е платено и затова Гаргов написа писмо до министър Петър Москов.  

 

Ето и пълният текст на писмото:

            "Уважаеми господин Москов, баща ми е обичаен пенсионер, с обичайна пенсия, с обичайни вероятно за възрастта си заболявания, като едното от тях е карцином на простата. Като цяло ежемесечните му разходи за медикаменти са 50-60 лева които той като дисциплиниран пациент чинно отделя от пенсията си. Днес дойде датата за ежемесечното му пазаруване на медикаменти. Бях учуден когато аптекарката ме попита дали желая да ми изпълни рецептата по протокол за Калутид. Разбира се, отговорих и аз. Тя каза, че от този месец се доплаща. Но това са лекарства за онкологично болен, отговорих и аз, ще доплатя, надали е крупна сума. Ами крупна е, с неудобство ми каза тя. Касата поема част от общата цена, 170,88 лв., а на мен е оставила да доплатя част в размер на 119.46. Ще го изпиша с думи – сто и деветнадесет лева и четиредесет и шест стотинки. Като към тях добавя ежемесечните досега разходи сметката добива размер от сто седемдесет и седем лева и седемдесет и три лева. Господин Москов, как смятате, баща ми, обичаен пенсионер с обичайна пенсия, дали може да си позволи това лечение? Един Бог знае кому колко е отредено, но в отредеността вече освен Божията ръка се намесва и ръката на НЗОК, спорейки вероятно за равнопоставеност.

 

            Тия дни някъде по стените попаднах на споделена статия, в която ставаше дума, че е ваша политика да се ограничат разходите за възрастни и онкоболни, така по естествен път заради естествения подбор разходите за тези категории ще намалеят. Обявих автора на статията за човек с болна психика, а споделилият новината за … нещо подобно на автора, с доста повече и по-крайни думи. След като излязох днес от аптеката и платих сто и деветнадесет лева и четиредесет и шест стотинки за лекарство за безплатните довчера лекарства на онкологично болният ми баща се чудя дали да не потърся чия беше стената и да се извиня на собственика и.

 

            Господин Москов, аз гласувах за вас. Разбира се, не съм очаквал да ми плащате сметките, но не съм и очаквал всичко това, което написах по-горе. Разочарован съм. Все пак се надявам, че това е някакво глупаво недоразумение, а не последователна и обмислена политика. Ако не е, жалко за всички нас!

 

--------------------------