Резултатите на първите български шампиони по лека атлетика датират от далечната 1926 година. Като стойности в момента те могат да предизвикат единствено насмешка, …
Резултатите на първите български шампиони по лека атлетика датират от далечната 1926 година. Като стойности в момента те могат да предизвикат единствено насмешка, но като се отчетат особеностите на онези времена, условията, възстановяване, екипировка, методика и други важни компоненти, могат да бъдат обяснени. Тогава в България не е имало професионален спорт, а държавата се гърчела в криза след три войни, и един тежък вътрешен конфликт като Септемврийското въстание и последствията от него.
През 1926 година шампион на 100 метра става Радивой Дичев с време 11,5 секунди. Всъщност, както сами ще се убедите това е може би най-силният резултат като стойност в цялата надпревара. На 200 метра няма шампион, а на 400 метра първи е отново Радивой Дичев с 55,6 секунди-прилично постижение за онези години. На 1500 метра победител е Панайот Пеев с време с 4,46,0. Реално с подобни постижения в момента шампиони стават момичетата до 16 години, а някои бягат и по-бързо. На 5000 метра също Пеев е златен меделаист с резултат 17,37,0, а на 10 км Иван Тодоров побеждава с 36,36,2 минути. На 110 метра с препятствие шамипон е Никола Колев с време 18,4 секунди. На скок височина постижението е 159 сантиметра, дело на Кръстьо Христов. Тогава има и шампион на овчарски скок. Това е Никола Бояджиев с 3,00 метра. В скока на дължина златен медал печели Любен Желев с 5,70 метра. Има победител и на троен скок- това е Кирил Петрунов с 12,80 метра. Продължаваме с тласкане на гюлле- Петко Иванов- 11,56 метра, мятане на диск- Барис Кръснерев-31,30 метра и хвърляне на копие – Петко Иванов – 39,73 метра. Повечето шампиони са от клубовете АС-23 и Левски – София. В щафетата 4 по 10 метра шампион е АС-23 с време 50,4 секунди, а на 4 по 400 метра – Славия с 4,02,6 минути. В някои от дисциплинита в програмата просто не са проведени надпревари.
Дамите нямат първенство до 1938 година, но в протоколите не са вписани времената, а само победителките. Първите по-сериозни статистичски данни има от 1955 година, когато вече могат да се сфирмират и челни десятки в дисциплините. Времената на първите ни шампиони сега будят наистина насмешка, но те са бягали без шпайкове, на тежка сгурия, тренирали са от време на време, а леката атлетика, като спорт е била все още нещо абстрактно, да не говорим за спортна наука.
По лошо е друго. Произволно избирам 1969 година и дисциплината 800 метра. Тогава лидер е Златко Вълчев от Левски Спартак с 1,48,6 минути, а последен на десето място е Асен Цветков, също от Левски Спартак с 1,53,7 минути. Ако погледнем ранглистата за 2015 година в същата дисциплина ще стигнем до извода, че сме се върнали много, ама много назад. Това е само един пример. Няма нужда да се заравяме в статистиката, но тя говори много защото е точна наука и никога не лъже.
Забележка авт./Богатите статистически данни за ранглиститите и шампионите на България могат да бъдат намерени в прекрасната книга на Александър Вангелов, която е издадена през 2007 година./
