вторник, април 23, 2024

Крахът на долара

Date:

Сподели новината.

На 11 август Китай започна девалвация на своята национална валута на етапи. Това беше началото на онова, което беше наречено “идеалният щорм”.

На 11 август Китай започна девалвация на своята национална валута на етапи. Това беше началото на онова, което беше наречено “идеалният щорм”. Няколко дни по-късно, за да станат нещата още по-ясни, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви: “Дългата епоха на икономическото, финансово и дипломатическо доминиране на Запада завършва.” Залезът на САЩ започна.

Причината е ясна – капитализмът на планетата Земя не може да съществува вечно заради самата своя същност. Ако умре капитализмът ще изчезне и Федералната резервна система на САЩ, а заедно с нея и движещата сила на капитализма, чието ядро са алчността и пирамидата на долара.

САЩ имаха шанса да се опитат плавно да слязат от сцената през 2008 г. Не се възползваха и пуснаха на пълни обороти печатницата за долари. Втори шанс се появи през 2012 г., но и него не го използваха и засилиха още повече печатницата според стария сценарий:

  • неограничено захранване на потреблението в САЩ с неограничена доларова маса без риска от хиперинфлация;
  • контрол над цялата международна търговия и политика чрез механизма на резервната валута, т.е. на долара.

Това е и кръгът, по който се движат съвременните САЩ – доларовата печатница, резервната валута, международните финансово-икономически институти, политическото доминиране и войната.

Така през последните 70 години се появи онова, което сега се нарича американска империя, или по-точно нейният крах. Защото всичко можеше да продължава завинаги, ако останалият свят покорно се беше съгласил да остане в зависимост от долара и, ако другите държави, начело с Китай и Русия, нямаха свои амбиции. Но те имаха. И на 11 август Китай ги изяви с пълна сила с девалвиране на юана. Русия е вторична и засега се ограничава само до финансови декларации, като продължава да бъде в доларовата примка чрез валутния борд и цената на нефта и газа.

Девалвирането на юана доведе до срива на фондовия пазар в Ню Йорк с три и повече процента. И именно тогава започнаха разговорите за “идеалната буря”. На 19 август Китай, в рамките на девалвирането на юана, продължи да се избавя от международните си валутни резерви и американските държавни ценни книжа.

Какво всъщност става?

  1. В света започна дългоочакваният демонтаж на глобалната финансова система, основаваща се на долара.
  2. В рамките на този процес всички пари мигрират към мястото на произхода на капитала.
  3. Парите, връщащи се в САЩ, заедно със засилването на краха на фондовите пазари, все повече ще се концентрират в ценни книжа, които ще изгорят заедно с дълговия пазар като цяло.
  4. Парите, връщащи се в Япония, основно ще отидат за погасяване на корпоративните кредити, събрани в японската централна банка.
  5. Парите, връщащи се в Европа основно ще отидат по сметките в банките, където ще изчезнат заедно с банките в случай че фалират.
  6. Дълговият пазар на Европа ще рухне като американския, като основната интрига е кой първи ще си стреля в главата.

Всъщност това може и да е всичко. Но къде е тази “идеална буря”? Тя предстои. И ще започне когато след финансовите се сринат и дълговите пазари. Именно тогава златото и среброто ще хукнат нагоре. Цените на ценните метали ще излетят в Космоса и ще станат спусък на “идеалната буря”. Това вероятно ще се случи до края на годината.

Както се казва, ако искаш да разбереш нещо, опитай се да го обясниш на другите. Ще се опитам отново да направя това.

Че САЩ ще изгърмят в близко време практически вече никой не се съмнява. Почти навсякъде по света политиците и бизнесът строят своите планове, че през 2015-20165 г. ще видят залеза на Pax Americana. Шансовете да изплуват от заливащата доларовия свят финансова цунами САЩ нямат, даже ако успеят преди окончателно да отпътуват да ограбят и Евросъюза чрез споразумението TTIP. Това само ще отсрочи бурята и ще удължи тяхната агония, но няма да я отмени.

Списъкът на икономическите проблеми на САЩ е много дълъг, но главният е на повърхността – те трябва да обслужват своя огромен дълг като изплащат на населението социалните задължения и да финансират колосалния търговски дефицит. Досега американците решаваха това с печатницата, но стигнаха до пределите и на печатницата.

Ако американците се бяха опитали да приземят своята икономика през 2008 г. по време на първата вълна на кризата, те все още биха имали шансове за по-плавно кацане. Но Вашингтон взе решението да отсрочи кризата по пътя на ускоряване на доларовата печатница. Сега кризата се върна със силата на наближаваща буря, която прогнилият кораб на американската икономика вече не може да издържи.

Докато все още са на повърхността САЩ имат възможност да избират по какъв начин тяхната икономика ще бъде взривена. По аналогичен начин в миналото осъдените на смърт можеха да избират между обесване и отсичане на главата. Все пак имат избор.

Сега САЩ имат избор между инфлационен и дефлационен колапс.

Вариант първи – дефлационен шок. Дефлационната спирала ще започне да се развива, ако правителството на Обама започне сериозно да пести, ако спрат скъпите проекти на Пентагона, ако спрат войните си по света и въобще, ако съкратят предлагането на доларите на пазара. Този вариант е изгоден за финансовите елити на САЩ. Цялата страна при този сценарий ще се окаже в дълбока пропаст, но когато Америка падне на дъното финансовите елити ще бъдат на това дъно “крале на боклука”. Например сега в Украйна цялата страна стремително затъва в нищета, но олигарсите продължават да забогатяват. Потреблението ще се съкрати, заедно с него и цените ще паднат, доларът ще излети нагоре и барелът нефт ще падне до 10 долара, златото и редките метали ще поевтинеят още повече.

Скъпият долар ще задави икономиката. Вътре в САЩ ще започнат масови фалити, на улиците ще излязат нови пълчища безработни, на които държавата въобще ще престане да плаща помощи. Ще избухнат народни вълнения, срещу които елитът ще действа силово. Подготвени са вече концлагерите. Равнището на потреблението на средния американец ще падне до няколко супи дневно.

Вторият сценарий – инфлационният. Печатницата ще продължи да печата зелени хартийки доларът ще се обезцени с пъти. Притежателите на акции, пенсионери и други финансови активи за няколко месеца ще станат бедняци. Нефтът при този сценарий няма да струва 10 долара, а 100, 500 или 5000. Америка ще бъде върната назад със 150 години. Средният американец отново ще се окаже бедняк, който ще трябва да работи, както в романите на Стайнбек, за да получи своя къс хляб без масло.

Както виждате и двата сценария са много тежки.

При хиперинфлацията САЩ имат някакъв шанс да се възстановят след 20-30 години.

Дефлационният шок ще унищожи до корен цялата икономика на САЩ и когато скъпият долар тръгне надолу, в Америка ще остане само изгоряла земя и икономическа катастрофа, според зимбабвийския сценарий.

Сривът на основния китайски фондов индекс предизвика мощен поток от долари към САЩ. За да са помогне на своята валута Китай започна да се освобождава от американските ценни книжа. По-просто казано Китай започна да се освобождава от ненужната и спекулативна доларова маса от която е натрупал колосални обеми. И тези долари нямаха друг изход освен да нахлуят обратно в САЩ.

Следващият етап на акцията стана снижаването на кредитните рейтинги в Европа от страна на най-голямата рейтингова агенция S&P. Целта беше същата – доларите да си отиват в САЩ.

Така се стигна до споменатия в началото петък. Американските индекси започнаха да се сриват с 3-4 процента. Но не става дума само за проценти. Става дума за трилиони долари, които в паника бягаха от фондовите ценности и не знаят къде да се приютят, за да не изчезнат носени от вятъра. Загубите на борсата в Ню Йорк бяха стотици милиарди. Вашингтон няма друг изход освен да напечата тези милиарди и трилиони. Американците сега трябва да включат напълно печатницата, за да получат ресурс и за да запушват две критични дупки:

  1. Да си изкупят акциите, които масово се освобождават от разочарованите от икономиката на САЩ инвеститори.
  2. Да изкупят облигациите, които в промишлени количества се освобождават от Китай.

Ако печатницата не бъде включена борсата я очаква пълен крах. И така, САЩ в момента са пред кръстопът.

Инфлационният вариант – поредно включване на доларовата печатница за захранване на икономиката с пари – QE4, кратък период на ръст и попадане в спиралата на хиперинфлацията.

Дефлационният вариант – жестока чистка в икономиката и пазара от неефективни собственици, постепенен ръст на рефинансирането до 5-6 процента към 2019 г. Този вариант, като сярна киселина ще унищожи в САЩ всичко, което все още шава в бизнеса, но ще позволи на част от елита да плячкоса значителна част от активите на САЩ.

По кой от тези два пътя ще тръгнат САЩ не е ясно. Най-вероятно по инфлационния, тъй като САЩ нямат друга възможност да изкупят хвърлените от Китай книжа на пазара без пускане на печатницата. Този вариант например е по-изгоден за Русия, тъй като инфлационните сценарии на падането на икономиката на САЩ и евтиният долар ще направи парите евтини, а нефтът – относително скъп.

Но нещата не са толкова прости. Въобще не са прости. Всъщност западната империя е прогнила до корен, доларовият монстер умира пред нашите очи.

Свежонапечатаните долари долари попадат в американската икономика примерно по следната схема:

  1. Държавната хазна на САЩ пуска облигации за държавен заем.
  2. Федералната резервна система на САЩ печата долари и купува облигациите от хазната.
  3. Хазната насочва доларите към федералния бюджет, който ги харчи и поддържа икономиката на САЩ.

Тази схема се нарича монетизиране на дълга. МВФ забранява тази схема за всяка друга страна освен на САЩ, тъй като тя завършва с хиперинфлация и рязък спад на курса на собствената валута.

През 2008 г., когато започна кризата САЩ пуснаха печатницата до максимум. Без нея нямаше да излязат от кризата. Паричните потоци се разделиха на две части. Федералният резерв изкупи от пазара не само държавните облигации, но и ипотечните, които бяха на баланса на частните банки. Тази схема получи названието количествено смекчение – QE. Досега бяха направили три такива смекчения. Известно време с тях американците се държаха на повърхността и дишаха. Но през 2014 г. схемата удари в бариери, заради които САЩ трябваше да намалят оборотите на печатницата.

Става дума за това, че американски облигации не купува само федералният резерв, но и външни държатели на долари – Китай, Япония, Русия, арабите, Индия и т.н. Но преди всичко Китай, който натрупа колосални доларови резерви в своите отношения със САЩ и по този начин подкрепяше икономиката на САЩ за сметка на своята икономика. Заради това Китай започна споменатата в началото девалвация, която стана унищожител, удар за борсата и икономиката на САЩ /доколкото тя въобще съществува/. Китай пуска обратно количествено смекчения за 1 трилион долара, т.е. количествено смекчение в епични мащаби.

За да се разбере за какво става дума да погледнем каква е общосветовната парична маса.

Тук не съм много сигурен, но от някои източници виждам, че глобалната световна парична маса – М-2, се оценява на 71,5 трилиона долара, във всички държави по света. На 50-те най-големи валутни зони се падат не по-малко от 70,4 трилиона долара, което е над 98 на сто от цялата парична маса, като от 2010 г. общосветовната парична маса нарасна с 20 трилиона долара. От този приръст повече от половината беше обезпечен от Китай. Това е нещо невероятно. Още през 2009 г. паричната маса на Китай беше съпоставима с паричната маса на САЩ. Сега е два пъти по-голяма: в САЩ е по-малка от 12 трилиона, а в Китай е 22 трилиона през август 2015 г. Само за 6 години Китай успя да роди втори САЩ в себе си. Всяка година Китай създава по една нова Англия. Последната година паричната маса в Китай нарасна с 2,4 трилиона долара. Колко е това? Паричната маса на Великобритания възлиза на 2,4 трилиона долара, а това е вторият финансов център на света. Паричната маса на Германия е 2,8 трилиона, Франция – около 1,9 трилиона, Италия – 1,4 трилиона, Испания – 1,1 трилиона, Русия – около 580 милиарда.

Генерирането на ликвидност в Китай е толкова невероятно, че за едно тримесечие се създава по една нова Русия с инструментите на паричния пазар. До края на 2015 г. Китай ще има повече пари от САЩ и ЕС взети заедно, което ще доведе до радикално снижаване на дела на долара на световната арена международните резерви, трансграничните инвестиционни операции. Тези темпове на монетизирането на Китай са епични. Той не може да бъде изолиран по никакъв начин от Запада. Обратното – той може да изолира Запада. Делът на Китай вече е колосален. Картината е сложна, но може да се опрости до две изречения: “Good bye America” и “ХХІ век е на Китай”.

Всъщност това е логичният край на системната криза на западната цивилизация, която е в кома и се опитва да завлече в гроба и останалото човечество. Това е системната криза на 400-годишното индустриално общество на разширеното възпроизводство на капитала, което в средата на XX век стигна до границите на своята експанзия и беше спряно от ограничеността на изкопаемите ресурси, екологията и живота на кредит.

От август 2008 г. кризата се проявява и като криза на световната кредитно-финансова система на основата на американския “нефтодолар”. Но корените й се крият в девалвирането и израждането на ценностите на либералната демокрация. Така нареченият либерализъм превърна човека в ресурс на парите и властта.

От 2014 г. кризата се проявява и като начало на Третата световна война от нов вид – на геоцентричен “театър на военни действия”, включвайки използването на ядрено оръжие, Космоса, киберпространството, електромагнитното поле, йоносферата и т.н.

Така се стигна до сегашните тектонични процеси и в световната политика. Те са с такъв мащаб и протичат в толкова различни измерения и на различни равнища, че затрудняват много тяхното разкриване, осъзнаване и анализиране. Въпреки това може с увереност да се твърди, че моделът на западния свят търпи крах. Вътрешните противоречия, предизвикани от кредитния характер на икономиката, се сблъскаха с ограничената все пак земна повърхност.

Западът влезе в тази криза през 80-те години на миналия век и само разпадането на СССР и световния социализъм му позволи да проточи с още две десетилетия своята агония за сметка на усвояването, т.е. ограбването и унищожението, на новите територии, на които нахлу.

Но и това не можеше да реши противоречията и днес същата криза, заради натрупалите се междувременно нови напрежения, е много по-смъртно болна отколкото преди 20 години. С всеки ден отлагането на некролога прави погребението по-скъпо.

Да си представим човек, болен от рак, който е диагностициран на относително ранен стадий. Ако незабавно му направят операция, шансовете да оцелее са доста големи. Но ситуацията се усложнява от това, че болният не иска лечение. Той отлага операцията и прилага само някакви процедури за поддържане на здрав външен вид, потушава болките с растящи дози лекарства. В резултат, въпреки здравия външен вид, болестта прогресира, тръгват метастази и други усложнения. Краят е неизбежен.

Крахът на СССР създаде още един допълнителен проблем. Икономическата система на световния социализъм, основаваща се на различни принципи на функциониране от западната икономика, беше реална алтернатива и можеше да предложи свой изход от кризата на западния модел. Но днес тази алтернатива я няма. Заради това глобализирането се опитва да излезе от своята задънена улица по три начина.

Първият изход е световната война с преразпределение на световните ресурси в полза на победителите. Антагонизмът на противоречията, които са в корена на войната определя нейният безкомпромисен характер – “победителят взима всичко” и “никаква милост към победения”. Проблемът обаче е в това, че световната война ще нулира всички плюсове за победителите, т.е. територията на всички участници във войната ще се превърне в пустиня. Това решение не устройва Запада, който планира световния конфликт, като двуетапен процес – обкръжаване на противника със зона на нестабилност и конфликти, в които постепенно е въвлечен и омаломощаван, след което му се изпраща ултиматум да се предаде на условията на победителя. В тази ситуация Третата световна война се планира като верига от свързани помежду си локални конфликти с ниска и средна интензивност на буферни територии.

Вторият изход от глобалната криза е създаването на принципно нов икономически модел, свободен от кредитния характер на икономиката. Но това е неприемливо за Западния проект – да се ликвидира сам.

Третият изход от кризата е в разпадането на няколко кластера, всеки от които представлява трансрегионален и самодостатъчен пазар с възможност за взаимодействие с другите. Това означава създаване на нови политически и военни блокове, повторение на света от времето на противостоенето САЩ – СССР, но не в два, а в няколко блока, което се вижда в създаването на нови крупни обединения около САЩ, Китай и Русия. Към тях се присъединяват и нови играчи.

Какво е положението?

САЩ не успяха да наложат “голямата игра” на неоконсерваторите. Тягата на духовната мощ на “американската мечта” се изчерпа. Новият модел доведе САЩ до стратегическо поражение и загуба на статута на глобален лидер. Оттук са и опитите за силово решаване на проблемите с управляем хаос, с чужди ръце и кръв.

Китай през 2012 г, обяви “китайската мечта” за възраждане на националното величие и превръщане на страната в световна сила. Китай разработи доктрината за излизане от кризата с рязко нарастване на държавната мощ чрез икономическия пояс на Новия копринен път и Морския копринен път през XXI век, и заложи на моралните ценности на социализма с китайска специфика.

Русия се отказва от мечтата на човечеството за “червения проект” и тръгна по пътя на деидеологизирането с опора върху западния егоизъм на отделния човек. Това я докара до криза на руската идентичност и деградиране на територията. Страната се оказа на ръба на разпадането. Осъзнаването на бездната включи тяга към възраждане на мощната многонационална държава. Сега на Русия предстои война срещу икономиката на целия западен свят, срещу технологията на целия западен свят, срещу културата на целия западен свят. Позицията й е много сложна.

Политическият ислям, организирал се през 2012 г. в Ислямската държава на Ирак и Левант, зае активна позиция да върне духовните ценности и предписания на Шариата, т.е. “верният път на съвестта и нравствеността”. Победата на политическия ислям трябва да стане образуването на новия Световен Халифат. Но ИДИЛ разпръсна своите сили в огромен район – от Афганистан до Мадагаскар, и търпи поражение в Сирия и Ирак. Освен това е манипулиран от САЩ и Израел.

Обединена Европа отдавна не е в състояние да предложи нови идеи и загуби ценностите си и европоцентризма. Растат и центробежните тенденции. Под диктата на САЩ, Европа е въвличана в трансатлантическата търговска зона, финансовата й система остава под егидата на долара. ЕС губи войната със САЩ и КНР.

“Интернационалът” на ционизма стигна до разкол на ционистите, хасидите и талмудистите. Но както в миналото, така и сега се опитва да спечели от сблъсъка на останалите “играчи” и да бъде основният печеливш след края на Третата световна война.

Ватикана, особено при папа Франциск, се опитва да върне религията към основните библейски ценности и да изпъди търговците от храма. Дали обаче не е твърде малко, твърде късно.

Както виждате концентрацията на събитията и процесите е безпрецедентно мощна и разнопосочна.

Утре няма да е като вчера.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Иманярски канал от България към САЩ ползвал обществени пощи

От САЩ са ни върнали древен шлем и други...

Скоро няма да можете да си купите SSD на Western Digital

Cepиoзнa пpoмянa щe нacтъпи нa xapдyepния пaзap пpeз втopaтa...

Касапницата в Меричлери, причинена от 17-г. момиче, завърши с труп

В болница в Пловдив почина 83-годишната жена, която бе...

Голям провал със знаков завод в Ловеч

Помните ли, че в началото на месец юли 2021...