Сподели новината.

Намаляване на нерегламентираните плащания и на броя на болниците са двете основни препоръки, които отправиха Световната банка и Европейската комисия на заседание на платформата

Намаляване на нерегламентираните плащания и на броя на болниците са двете основни препоръки, които отправиха Световната банка и Европейската комисия на заседание на платформата „Партньорство за здраве“, която се председателства от здравния министър д-р Петър Москов. Във формата участват съсловните организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите, болниците, бизнесът и пациентите.

Постоянният представител на Световната банка за България Антъни Томпсън представи в резюме доклада за сектора, който банката изготви по поръчка на правителството. Според него основен проблем в България е, че се харчат два пъти повече пари, отколкото има в обществените фондове – здравното министерство, здравната каса и болниците.

Докато държавата покрива 40% от плащанията за здравни услуги, гражданите доплащат от джоба си общо 47%. „В момента официално разполагаме с 3.9 млрд. лева годишно за здраве, но харчим 7 млрд. лв. А това идва да покаже, че българите доплащат почти половината от разходите за здраве директно от джоба си. Ако искаме да изчистим и подредим системата, първото условие е да разполагаме със 7 млрд. лева обществени средства“, коментира Томпсън.

По думите му при лечение в болница пациентите доплащат средно 18% от услугите, а здравната каса – останалите 82%. При лекарствата съотношението е обратното – държавата покрива едва 19% от стойността на медикаментите. Всичко това формира нерегламентирани плащания в размер на 4 млрд. лв. „В момента тези 47% доплащане са на тъмно. Единствените индикатори за тях са в приходите на болниците, фирмите и аптеките. Когато те излязат на светло през застрахователните фондове, ще е ясно дали и защо трябва да се плаща повече за здраве“, заяви д-р Петър Москов. Той допълни още, че с новото законодателство за болниците, задължителната здравна карта, въвеждането на основен и допълнителен пакет пациентите ще бъдат наясно за какво плащат.

Проблемът с броя на болниците

България е единствената европейска страна с такъв голям брой болници, съотнесено към населението. През миналата година например 31 на всеки 100 души са лежали в болница, докато средно за ЕС това съотношение е 17 на 100. Здравният министър представи актуализираната национална стратегия за сектора, в която основен акцент е намаляването на броя на болниците. „Броят на болниците не води до по-високи резултати и ефективно решаване на здравните проблеми. Смъртността и заболеваемостта не са намалели“, коментира  Филип-Михал Домански, представител на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия. Той допълни, че освен че са много, болниците в България са големи и трудни за поддържане, което е болест на всички бивши социалистически страни, които са строили огромни здравни комплекси.

Препоръките на комисията за България са да подобри ефективността на плащанията в здравния сектор основно чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните услуги и като се постави акцент върху извънболничната помощ, да се намали броят на леглата в болниците за активно лечение и да се изгради система за долекуване и рехабилитация, каквато липсва.

Колко струват здравните услуги

Петър Москов обяви, че заедно с Българския лекарски съюз до края на септември ще направят точни изчисления колко струват медицинските услуги. В изчисленията ще бъдат включени както лекарският и сестринският труд, така и всички използвани лекарства и консумативи, както и средните разходи на болницата за лечение. Сега здравната каса плаща по клинични пътеки, в които не са остойностени нито лекарският труд, нито разходите за лечение. Цените на пътеките не са променяни от години и не отразяват реалната стойност на лечението, а са опит за вместване в определения от държавата бюджет на здравната каса.

Представителите на Световната банка и Европейската комисия коментираха, че плановете на правителството за реформа в здравния сектор съвпадат с препоръките им. България е една от 11-те страни членки, към които Брюксел отправя препоръки за задължителни промени в здравния сектор. По принцип съюзът няма единна здравна политика.