петък, април 12, 2024

При най-усмихнатите хора – Иран

Date:

Сподели новината.

Уникален пътепис на българин обиколил Иран сам, с мотоциклет……..

Уникален пътепис на българин обиколил Иран сам, с мотоциклет

Има една страна – наследник на древна империя и населена с красиви хора, тънеща в изкуствена изолация и искаща свобода.

Днес ще си говорим за Иран.

Пътеписът е писан преди събитията покрай последните им президентски избори, но даже и този чисто неполитически пътепис ни разкрива красотата и бездната на днешна Персия. Приятно четене:

При най-усмихнатите хора – Иран

Тази година духът ми на приключенец ме отведе в

Ислямска Република Иран

Преди да започна да се интересувам от тази страна, признавам си имах доста малко познания за хората там. А те се оказаха най-добрите, които съм срещал по тази земя.

Получаването на визата се осъществи с помощта на Симеон Флоров, колега мото пътешественик, за което искрено благодаря.

Ще прескоча пътуването през Турция, вече много е изписано за тази страна. Напускам южната ни съседка при Догубаязит, отсреща е

иранският град Базарган

Двете държави са приятелски настроени една към друга, но живеят в различни системи. Още с отварянето на тежката метална врата към Иран, попадам в друг свят.

Всичко е изписано на арабски, никой не говори английски, доста е объркано на границата.  Трябва да се посетят около7-8 гишета за разни печати и подписи. Един служител буквално ме хваща за ръката и ме повежда от гише на гише. Тук самостоятелните туристи са като бяла лястовичка, толкова рядко минават, че са на някакъв вид почит. Обменям 100 $ срещу 2 000 000 риала.

От тези 100 $ за 10 дена успях да похарча само 80! Цените на всичко в Иран са направо престъпно ниски. За 3-5 $ се хранех в добри крайпътни ресторанти. Няколкоминутен телефонен разговор от Иран с Германия излиза 80 ст.!?

Жените са отделени от мъжете,

цветовете на дрехите изчезнаха, преобладаващото е черното. Оттук нататък контактите ми с по-хубавата част от населението ще бъдат силно ограничени. Ако искам да попитам за нещо, ще трябва да говоря само с мъже, ако такива липсват, тогава се обръщам към най-възрастната жена. Явно да си млада жена в Иран е престъпление!

Впоследствие се разбра, че това е самo един фалшив морал, наложен от религиозното правителство.Хората навсякъде са еднакви!

Иранците живеят в затворена държава и всеки контакт с чужденец за тях е празник. Случи ми се следното на една бензиностанция в град Такестан- зареждам и веднага до мен спират двама млади мъже на мотори (масово се карат 125 сс.). Контактуването е затруднено от незнаенето им на друг език освен фарси (ирански). От жестовете обаче разбрах, че ме канят в тях на гости да пием чай. По пътя караме бавно, те отпред, аз отзад. По едно време рязко спират, слизат от моторите и започват да се карат. Скандалите тук протичат по различен начин от „нормалното“, застават лице в лице, почти са допрели носовете си и се започва една канонада от викове. По едно време реших, че ще се сбият, толкова се нажежиха страстите. И това по средата на главната улица!? Аз стоя отзад и недоумявам, какво става? Върхът на изумлението бе, когато дойдоха от двете ми страни и всеки ме задърпа за ръка в различна посока! Тук трябваше да се прояви балканският ми манталитет. Успокояване на духовете с малко по-висок тон от нормалния и с думи, които нямат превод. Впоследствие стана ясно, че са се скарали кой да ме приеме на гости у тях. Постигнаха някакво решение с това, че „ощетения“ не си отиде в тях, докато бях на гости при другия. Цял ден ме разхождаха из града, по роднини да ме покажат, да се похвалят, гост имат от чужбина! Навсякъде се четеше в очите на хората един нескрит интерес към мен. Тук е мястото да кажа каква метаморфоза става с жените, когато не ги наблюдават странични хора. Бяхме в някакви роднини и една наистина красива иранка с традиционното за Иран име Неда, горещо се опитваше да ми обясни нещо. На фарси, естествено! Разбрахме се едва след като извикаха друга красавица, говореща английски. Само дето не получих сърдечен удар като разбрах какво е искала да ми обясни толкова разпалено Неда! Диалогът протече в следния ред:

— Любен, аз много те харесвам, не искаш ли да ме вземеш за жена в България?

— Неда, аз си имам жена!

— Вземи ме за втора жена?

— В България не може!

— Вземи ме за домашна прислужница?

— Не мога да ти плащам!

— Ще ти работя без пари, само ме вземи!

Това е може би една от мечтите на съвременната млада иранка- да напусне страната си по какъвто и да е начин. Независимо какъв ще е той! Мъжете имат по „изпълними“ желания. Навсякъде в Иран ме питаха има ли в България уиски и дават ли по телевизията „разсъблечени“ жени?

Въпреки трудните условия, в които живеят, политически и природни, иранският народ живее според разбирането, че живота така и така си тече, защо да не го изживеем с усмивка? Никъде другаде не съм срещал толкова усмихнати и добронамерени хора. Достатъчно е само да спра и веднага някой ме пита имам ли нужда от нещо. На три пъти не успях да откажа на настоятелните молби на хората да им гостувам. И така успях да разгледам Иран „отвътре“. В стремежа си да помогнат, понякога пречат. Например като настояват да ми регулират водата в банята!?

Пътуването през такава голяма пустинна държава поставя на изпитание както физическите, така и психическите сили.

 

Независимо, че Иран има много нефт, липсват рафинерии, а оттам и бензин.

Да, в Иран снабдяването с бензин е голям проблем, защото го внасят от Туркменистан. Съществуват малко бензиностанции, а разстоянията са огромни. Въпреки че съм с 45 литров резервоар, на два пъти се чудех дали ще стигна до следващия град. По бензиностанциите стават големи опашки и задръствания. Всичко това обаче, се компенсира от цената. За мен, като чужденец, цената е много по-голяма от тази за местните хора. Те се легитимират с личната си карта направо в бензиноколонката. Цената с карта е около 30 ст. за литър. За мене беше 70 ст. Направо ме съжаляваха с този „скъп“ бензин.

Другият проблем, който се подразбира, е водата.

Тук вече положението е много сериозно, да не кажа ужасно! Никъде не видях река, езеро или някакъв водоем, който да става за пиене. Само в северен Иран, покрай Каспийско море има реки. Пресъхнали речни корита и солени езера бяха гледките ден след ден. Единствено в оазисите има сондажи, от които излиза вода и около тази вода се е образувал зелен пояс, където можеш да спреш на сянка. Разбира се, от всеки град може да се купи бутилирана вода, но тук има друг проблем.

Движението в градовете

е такова, че не ми остава време да погледна в страни. Няма друга държава с такива шофьори!За сравнение, ще дам пример с Истанбул. Ако там движението го наричаме „лудница“, то движението в Иран е „мелница“! Тук не важат никакви правила, никакви предимства. Буквално всеки кара, където си поиска.

В Мардвашт

се запознах с Хамид и семейството му. Той е кино режисьор в Шираз. За да не се бутам в градското движение, тръгнахме с неговото моторче да разгледаме града. Отначало помислих, че иска да ме впечатли с карането си, защото как иначе да си обясня хващането за бронята на някоя кола, карането в насрещното платно и това с една ръка, другата стиска телефона, главата му завъртяна към мен, обяснявайки нещо. Накрая за капак на всичко взе, че се облегна на калника на движещият се камион. Изтръпнах при вида на въртящата се огромна гума само на една педя от главата ми. За каски, защитно облекло и други „западни глезотии“ даже не става и дума.

В Техеран

попаднах в задръстване, където всякакви транспортни средства се движат плътно едно до друго. Толкова са на гъсто колите, че ако не бяха ролбарите, щяха да ми смачкат резервоара. Буквално се остъргват една в друга! Така и не разбрах, по какви правила се движат, дали пазят предния, дали десния, дали с предимство е по-големия? Забелязах, че много държат на визуалния контакт. Само с поглед и се разбират. Всичко това не важи за

Есфахан — това е град, който сякаш не е в Иран.

Супер спокойно движение, навсякъде зеленина и полицаи, говорещи английски. Направо се влюбих в този град. Противно на общото мнение, че в Иран има какво да се разгледа, ще кажа, че не е точно така.

Липсва всякаква туристическа инфраструктура.

Никакви табели на разбираем език или нещо, което да укаже, че ето тук има това и това. Ползвам три езика и каква полза от тях, като сигурно съм минал покрай много интересни места, без да мога да разбера? Друг проблем са разстоянията. За да видя нещо, което съм си набелязал, трябва да карам ден или два, за да стигна до него. И то през пустини, там друго няма! И когато пристигна на предполагаемото място, се оказва, че не мога да го намеря. Много неприятна ситуация! Първата столица на Персия е град „Persepolis“, обаче иранците му казват „Takht-e-Jamshid“. Единствено тук има насочваща табела на английски. Настанявам се в къмпинг за 5 $. Persepolis е построен по времето на цар Дарий за 50 години. Империята му включвала 43 нации! Той е нещо като национална гордост на Иран.

Между Fasa и Darab ме застига пясъчна буря.

Изведнъж небето и земята се сляха в един цвят. Почти ураганен вятър носи изтръгнати растения, пречупени клони, пясък, дребен чакъл! За да не се обърне мотора, го подпирам на една паянтова ограда. Някак си успявам да направя две — три снимки, лягам свит на топка на земята, дишам през ръкава на якето и си повтарям „Искам да живея, искам да живея“. Както започна изневиделица, така и завърши тази буря. Целият бях в пясък и чакъл, моторът представляваше едноцветно подобие на пясъчна фигура.

В Darab спирам в градския парк,

с намерението да си разпъна палатката. В Иран е напълно свободно и разрешено да спиш в парковете. Даже извън градовете има специално направени за това места.

Много от тези паркове си имат управител, който се грижи за напояването, чистотата и всичко друго.Всичко е безплатно! Докато се оглеждам за подходящо място, един младеж ме кани на примитивен английски да отида при тяхната компания. Цялата фамилия е дошла в парка на хладина. Баща му, Басри, е лекар в местната болница и веднага ме кани в тях на гости. Приемам с радост, трябваше да смъкна от себе си слоя пясък и прахоляк след днешната буря. Но пак се появява старият проблем с общуването. Искат да питат за много неща, но не можем да се разберем. Тук на помощ идва брата на Басри, той е учител по английски, но в съседния град. Това за иранците не е никакъв проблем. Само му звъннаха по телефона и след половин час се появи усмихнат до ушите. Изкарахме в приказки до два през нощта.

автор: Любен Иванов

Източник: Patepis.com

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Kypиoз: Hopвeжĸи гpaд пoиcĸa oт EK paзpeшeниe зa 26-чacoв дeн

Гpaдчe в нaй-ceвepния peгиoн нa Hopвeгия пoиcĸa oт Eвpoпeйcĸaтa...

Плевенчанин стана 135-ят тото милионер в историята

В близо 67-годишната си история Българският спортен тотализатор не...

Ново 20! Може да забранят прибиращите се дръжки във вратите на колите

Дръжките на вратите на Tesla са имитирани от още...

Това ли е новият Джеймс Бонд?

"Арън Тейлър-Джонсън ли е следващият Джеймс Бонд?", е въпросът,...