Сподели новината.

Визитка: Петромир Кънчев е роден през 1971 г. В гр. София.

Завършил е право през 1997 г. След дипломирането си участва в програма за обмен на млади юристи между България и САЩ като стажува в адвокатска кантора “Sherrard& McGonagle” в гр. Сиатъл, САЩ. Член на Софийска адвокатска колегия от 2000 г. Представлява множество неправителствени организации у нас.  Работел като експерт в приемането на редица важни закона, касаещи неправителствения сектор, вероизповеданията, правата на децата, извънсъдебното решаване на спорове. Обучител по медиация. Владее английски, испански и руски език. Един от иницаторите на „Правосъдие за всички“.Организацията настоява за промяна на Конституцията. Целта е да има законодателни и конституционни промени, да се гарантира реалната независимост на правосъдната система.

– Господин Кънчев, Вие и вашият екип от юристи обикаляте цялата страна, за да се срещнете с магистрати, юристи, а и всички хора, който имат отношение към съдебната система. Сега сте в Бургас, как ви се струва?

Много е жалко, че в Бургас, освен вие медиите и няколко колеги-юристи, нито един от представителите на съдебната система не дойде на срещата. Въпреки, че бяхме изпратили покани до съдилищета и прокуратурата, виждате че няма нито един магистрат. Това говори, че очевидно тези хора не искат да има диалог, не желяат да се промени съдебната система, която в момента разяжда българското общество.

– Вашата цел е да промените Конституцията и имате седем ключови идеи как съдебната система да бъде реформирана. Кои са те?

Основна наша цел е постигането на справедлив и достъпен съдебен процес за всеки гражданин, независим съд, както и ефективна, отговорна и отчетна прокуратура. Без тези три компонента не може да има справедливост в обществото и върховенство на закона. Тези идеи на Инициативата предлагаме на народните представители като ориентир в дебата по конституционните промени и промените в Закона за съдебната власт, а също и като отправна точка за изготвяне и внасяне на допълнителни предложения в обхвата на евентуално приетия на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Сред най-острите проблеми в съдебната система е нереформираната Прокуратура, която все още е устроена и действаща по тоталитарен съветски модел. В тази посока са насочени част от предложенията ни, като премахване на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори и намаляване на мандата му от 7/седем/ на 5/пет/ години. Предлагаме и въвеждане в Конституцията на нова длъжност заместник – главен прокурор за борба с корупцията по високите етажи на властта. Той трябва да действа независимо от главния прокурор, да се избира, отчита и освобождава от ВСС. Предлагаме също мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет да се намали от 5/пет/ на 3/три/ години, без право на повторно избиране. Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да се намали от 11 на 7 членове, а изборът да става с квалифицирано мнозинство на 2/3 от народните представители. Предлагаме и промяна на чл. 120 от Конституцията, за да се премахне възможността за изключване на административни актове от съдебен контрол. Не на последно място е предложението за явно гласуване по всички кадрови въпроси в колегиите и пленума на ВСС, с цел прозрачност на дейността и носене на лична отговорност на членовете на Съвета.

– Но защо реформата в съдебната система е толкова важна, тя ли е гръбнакът на обществото?

Вижте правосъдието е имунната система на една нормална държава. Когато няма имунна система тялото умира от всички останали болести. Работещата съдебна система е гаранция, че всичко останало е въпрос на време да се изчисти. Засега това време се отлага.

– Вие споменахте, че най-дълбоките реформи трябва да се направят във Висшия съдебен съвет. Защо именно там?

Много е важно намаляването на парламентарната квота за членовете на ВСС. В момента половината състав на ВСС е назначен от политици, а това е в пряк разрез със зависимостта на съдебната власт. Децентрализиране, прозрачност, ефективност и отчетност – това са основни принципи за дейността на прокуратурата, според тезите на Инициативата.

– Но защо според Вас тази централизираност на Прокуратурата е вредна?

Тя е приета с Конституцията от 1992 г. Това е същият модел Вишински на прокуратурата, който съществува от 80 години насам във всички бивши социалистически страни. Един от принципите, които заложихме, е ефективност на прокуратурата. Това означава когато си жертва на нарушение или престъпление и подадеш жалба в прокуратурата, да се разследва и да има реален резултат. Тези дни имаше доклад на Инспектората към ВСС. Бяха изнесени кощунствени данни – преписки от 21 години още са висящи. В момента главният прокурор, неговите заместници и ръководителите на по-долни прокуратури са един вид ненаказуеми. По никакъв начин не може да им се търси отговорност за лошо свършена работа, за извършено престъпление или нарушение.

– Кой очаквате да Ви чуе. Очевидно законодателят не иска да дебатира с Вас?

Ние провеждаме дискусии вече в няколко града. Създадохме организацията на 6 септември в Пловдив. Разбира се датата не е случайна, нито мястото. Денят на Съединението. А нали казват, че „Съединението прави силата“. Нали точно този постулат е на сградата на Народното събрание. Смятаме, че ако успеем да накараме народните представите да се обедият около нашите искания, България ще стане наистина правова държава, с независими съдии и прокурори.

– Какво следва оттук насетне? Какво смятатте да правите?

Събираме подписи в цялата страна в подкрипа на предложенията.След това ще я внесем в Народното събрание и ще настояваме тези 7 предложения да бъдат изпълнени. Ако не успеем да се сработим с това Народно събрание, ще настояваме за ново, което да има желание за съдебна реформа и борба с корупцията.

Ето и 7-те идеи за промяна:

  • Изменение в чл. 126 от Конституцията, с което да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
  • Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на оценка на дейността му по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му. Намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от пет на три години, без право на повторно избиране.
  • Въвеждане на Конституционно ниво, в чл.126 (чл. 127) от Конституцията на длъжността “Заместник главен прокурор за борба с корупцията” във висшия управленски ешелон на държавата. Той образува и ръководи досъдебни производства и внася обвинителни актове по сигнали и жалби на граждани и държавни институции, като е независим от Главния прокурор. Избира се и се отчита ежегодно за дейността си пред Висшия съдебен съвет. Може да бъде освободен при системно несправяне със задълженията си и накърняване престижа на съдебната власт.
  • Намаляване на Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
  • Подкрепа за предложеното в проекта за изменение и допълнение на Конституцията на РБ разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Предложението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да се прави до Пленума на Висшия съдебен съвет само от съдийската колегия, като прокурорската колегия или отделни нейни членове да нямат право на предложения за ръководители на върховните съдилища, а само участват в обсъждането и гласуването. Пленумът на Висшия съдебен съвет, в който влизат и прокурорите и следовател да не може да взима решения по никакви въпроси, отнасящи се до съдийски назначения, кариерно израстване, атестиране и дисциплинарни производства спрямо съдии.
  • Въвеждане на конституционно ниво на явно гласуване по всички въпроси в колегиите и Пленума на Висшия съдебен съвет, с цел пълна прозрачност и носене на лична отговорност за решенията в административния орган на съдебната власт.
  • Изменение на чл. 120 от Конституцията на Република България, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове.