В българския футбол има една дата, която ще бъде помнена винаги. Това е 17 ноември 1993 г. Случилото през онази Парижка вечер още грее сърцата на всички родни фенове на най-великата игра.
България победи с 2:1 Франция и се класира за Световното първенство в САЩ, където „лъвовете” доставиха на цялата ни нация много безсънни нощи.
От вчера обаче, България категорично има своите нови идоли. И това е националният ни отбор по волейбол. За пръв път от 21 години България отново е обединена около една обща кауза и се радва заедно, без деление на „сини” и „червени”, на „жълти” и „черно-бели”, на такива и онакива. Момчета на Пламен Константинов оставиха сърцата си на игрището срещу Германия и накрая ликуваха, заедно с онези фантастични 13 хиляди, препълнили зала „Арена Армеец”. След успеха всички заедно запяха „Мила родино”, а сълзи от радост и гордост обливаха цялото съоръжение. България доказа, че е над дребните сметки и е безкомпромисна срещу тези, които ги правят. Олицетворение на героизма, себераздаването и мъжеството беше един „лъв”. След срещата целият отбор посвети успеха на Ники Пенчев. Той загуби втория си баща, но намери сили, за да излезе и да играе за България! А как само игра…!
Точно 20 години и 11 месеца след 17 ноември 1993 България, но този път волейболна, ще се изправи в люта битка с Франция – победителят от последното издание на Световната лига. Заради Татковината, заради Ники Пенчев, заради всички, които отново ще залеят залата, заради онези, които ще треперят и ще стискат палци пред телевизионните екрани – българският волейбол заслужава да има своя 17 ноември… или пък свой собствен 17 октомври!
