В последните години футболният отбор на Левски се намира в чутовна финансова и игрова криза. Защо родният гранд стигна до това положение…
В последните години футболният отбор на Левски се намира в чутовна финансова и игрова криза. Защо родният гранд стигна до това положение всеки може да си направи собствен анализ. Изписани са и тонове мастило по темата. Но сега иде реч за нещо друго…
Паралелно с несгодите на „сините”, техните привърженици също претърпяха шокиращи разочарования. Като се започне от финала за Купата на България с Берое, мине се през автогола със Славия и загубената по възможно най-глупавия начин титла, та се стигне до историческата серия загуби от кръвния враг ЦСКА и кошмарно загубения финал в Бургас пред над 15 хиляди привърженици на Левски. През цялото това време феновете апелираха за връщане на Левски към неговата история и неговите корени. Да, „Отборът на народа” е постигал най-големите си успехи, когато святата синя фланелка се е носила от юноши на клуба. Тогава Левски е газил наред в България, постигал е сладки победи на ЦСКА, редил е славни победи в Европа. Едва ли е необходимо да изброяваме колко юноши на клуба защитаваха клубната емблема по времето, когато Станимир Стоилов разказваше своята приказка на милионите „сини” сърца… Всеки левскар и до ден днешен може да изброи състава на Мъри, от сън да го бутнат.
Но, както се казва: „Всяко зло за добро”. Тежката финансова криза, налегнала тима от „Герена”, наложи драстично съкращаване на разходите. Естествено, това удари по джоба на футболистите, чиито заплати и премии бяха орязани. На желаните нови попълнения им се предлага контракти с чувствително занижени финансови параметри. Това пък от своя страна отблъсна голяма част от тях и те не пожелаха да заиграят на ст. „Георги Аспарухов”. При липсата на селекция и много напуснали футболисти, на настоящия треньор на Левски Стойчо Стоев му се наложи в определени контролни срещи да излиза с по 7-8 голобради момчета от школата на тима. И точно тук той удари „шестицата”. Момчетата грабнаха своя шанс и се възползваха максимално от него. Играха със „Сърце и душа за Левски София”, показаха и много футболни качества за деца на тяхната възраст.
В първите кръгове на сезон 2015/2016 младите сини футболисти оставиха сърцата си на терена за Левски. А програмата беше повече от НЕблагосколконна. Три гостувания – на Ботев, Лудогорец и Черно море, както и домакинство на традиционно неудобния Литекс. В тези четири срещи малките „лъвчета” допуснаха една загуба – от мултимилионната селекция на шампионите. Съвсем отделен е въпросът, че тя дойде съвсем не без помощта на съдийската тройка. Срещу Черно море левскарите загатнаха, че, макар и в доста крехка футболна възраст, през този шампионат всички отбори ще трябва да се съобразяват с тях. Първата победа в първенството, някак символично, я донесе юноша – Борислав Цонев.
Така, хронологично стигаме и до първата домакинска победа през настоящата кампания – срещу Монтана. Предисторията сочи, че претенциозните „сини” фенове дадоха огромен картбланш на доверие на Стойчо Стоев и неговите „бебета”. Над 4 хиляди по трибуните за мач с Монтана. При други обстоятелства надали щяха да се съберат и хиляда. А сега си имаше и пирошоу по трибуните. Юношите получиха мощна подкрепа. А те, от своя страна им се отблагодариха подобаващо. Един от любимците на привържениците на Левски се превърна в героя на вечерта. Може би най-големият роден талант с днешна дата отбеляза и двете попадения за победата с 2:0. Божидар Краев може би завинаги влезе в „сините” сърца. Но, така е, когато знаеш коя фланелка защитаваш и за какво играеш. При него, а и при останалите деца, не става въпрос за пари… или поне с днешна дата те не са водещото. Головете на Краев вдигнаха на крака феновете, а след мача той логично бе изпратен с множество аплодисменти и скандирания. Фенове, треньори, ръководство, съперници… тази вечер цяла България разбра, че Левски получи своя БОЖИдар.
Желязко Велков
