Сподели новината.

Ако резултатът от местните избори беше пропорционален на налетите в общините европейски средства, кметът на Костинброд Трайко Младенов трябваше да спечели …

на първи тур не с 51.87% от гласовете на избирателите, а поне с 200%. А соченият за отличник кмет на Бургас Димитър Николов не би трябвало да получи стряскащите 84%, а далеч по-малко. Причина за този иначе странен извод е фактът, че Костинброд е получил 4830 лв. на глава от населението в последните пет години, докато черноморската община крета с едва 1283 лв.

На пръв поглед този резултат би трябвало да опровергае съмненията, че средствата от европейските фондове и капиталовите трансфери от централния бюджет към общините се използват за политически цели и определят изхода от изборите. Подозренията са породени от това, че сериозният финансов ресурс, който се появи след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., сериозно промени взаимоотношенията между местните власти и централното правителство. Каквото и да се говори за мениджърските способности на кметовете в писането на проекти, основните решения за това къде да се насочат средствата на структурните фондове на ЕС си остават в ръцете на управляващите звена в министерствата. Към това трябва да се прибави и възможността централната власт да насочва с доста широка ръка субсидиите от националния бюджет за капиталови разходи към местните власти. Тези два източника са не само основен инвестиционен инструмент за общините, но и решаващ фактор за спечелването на сърцата и предпочитанията на избирателите.

Защо Павликени не е равно на Бургас

Чисто статистически погледнато, между отпуснатите средствата и изборните резултати няма корелация. При сравнението между 25-те процента общини, които получават най-много европари на глава от населението (според справка в информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете), и изборните резултати се вижда, че половината от настоящите кметове в тях печелят на първи тур, а в другата половина ще има балотажи. В същото време например управляваната от БСП община Павликени е получила (на глава от населението) почти толкова, колкото и отличникът Бургас, което е аргумент в полза на равното политическо третиране на местните власти.

Първият поглед обаче често е грешен.

Един от основните проблеми при такъв тип анализи е да не се мерят ябълки с портокали. Често малките общини в България получават диспропорционално повече пари по европейските фондове на глава от населението, тъй като проектите за изграждането на водни цикли или депа за отпадъци са изключително скъпи. Дори за по-голям град като Габрово те сериозно изкривяват данните. В същото време голяма част от капиталовите трансфери от централния бюджет се насочват към райони в доста окаяно състояние, което също създава привидност за по-голяма подкрепа на едни за сметка на други общини.

Затова сравнението трябва да прави между подобни общини – например Бургас, Варна и Пловдив. София е трудно съпоставима с която и да е община в България, тъй като проектът за изграждането на метрото или околовръстното шосе в София поставят столицата в изключително благоприятно положение. Само по тези два проекта в столицата са налети над 1 млрд. лв., с които столицата най-обилно (на глава от населението) финансираната голяма община в България.

Само наш’те!

Сравнението между двата черноморски града и Пловдив показва интересна тенденция. Бургас традиционно се справя с управлението на проектите по европейските фондове. Голяма част от тях са спечелени още през 2008-2009 г. по време на управлението на тройната коалиция и трудно може да се говори за политически мотиви. В резултат на активността на общината към 2011 г. тя получава 13 пъти повече средства от Пловдив или Варна.

През следващата година дистанцията между тях се скъсява и Варна започва да настига Бургас. Пловдив също тръгва в правилната посока, но с по-бавни темпове. Освен естествения процес на учене и наваксване в двете общини другият фактор, който се откроява, са местните избори през 2011 г. Тогавашният кмет на Варна Кирил Йорданов за пореден път смени партийната боя и спечели изборите, този път от името на ГЕРБ. В Пловдив кмет стана кандидатът на партията на Бойко Борисов – Иван Тотев.

Тази тенденция не е съвпадение. Прегледът на постановленията на Министерския съвет за допълнителни трансфери на средства към общините за капиталови разходи показва същия тренд. След 2011 г. Варна и Пловдив получават диспропорционално повече от централния бюджет. Средствата отчасти компенсират по-лошото представяне на двете общини в управлението на европейските фондове. В интервю за в. „Преса“ през 2012 г. Тотев заяви, че от 20 години Пловдив не е разполагал с такова добро отношение от държавата. „Тук два пъти седмично идва министър.“

Ако анализът се задълбочи едно ниво по-навътре, още по-добре се вижда намесата на дългата ръка на правителството при избора на местната власт. В началото 2013 г., малко преди предсрочните избори във Варна, правителството отпуска извънредно близо 10 млн. лв. (част от които с постановление на Министерския съвет), с което започна асфалтирането на окаяните варненски улици. Това беше нагледна демонстрация за силата на правителството, която със сигурност помогна на настоящия кмет Иван Портних да победи с едва с 3% конкурента си Христо Бозов. След като спечелените още през 2012 г. проекти започнаха да се реализират във Варна, а държавата продължи да налива средства в града, Портних убедително спечели настоящите избори с 62.7% от гласовете на варненци.

При сравнението на тези три общини също така се вижда, че има ясна връзка между нивото на усвояване на европейски средства и успеха на действащия кмет на изборите. Бургас е получил в последните пет години почти четири пъти повече пари на глава от населението спрямо Варна и почти осем пъти спрямо Пловдив. Съответно кметът на Бургас Димитър Николов има повече от два пъти по-добър резултат от колегата си от Пловдив Иван Тотев.

С подобни ходове ГЕРБ овладяха трайно четирите най-големи града в България. Както показва практиката в България, когато един кмет изкара повече от един мандат, той на практика става вечен. Единствената възможност за промяна е някакъв катаклизъм, като например масовите протести във Варна през 2013 г., довели до оставката на Кирил Йорданов. Без подобни „обществени аномалии“ връзката между централна и местна власт само ще се заздравява, а успешните кметове ще се познават най-вече по близостта си до управляващите.