вторник, май 28, 2024

България е в дълговата вихрушка

Date:

Сподели новината.

Докъде може да задлъжнее България и колко задлъжняла е всъщност? Думата „дълг” в нашата страна звучи страшно. Страх, който извира от житейския опит на повечето българи. Да бъдеш в дълг, означава да си зависим, а да имаш дълг към банка и фирма за бързо кредитиране, води до финансови проблеми.

Най-ужасно е да си задлъжнял към лихвар. Въобще дългът е лошо нещо.

По отношение на държавата дежурното обяснение е, че дългове се взимат, за да могат безотговорните управляващи да харчат днес, а ние да плащаме за това утре.

Новите емисии български дълг на обща стойност близо 4 млрд. лв. веднага дадоха повод за критики към правителството и от ляво, и от дясно.

Бившият финансов министър и за кратко премиер Пламен Орешарски обяви, че България се намира в „началото на дългова спирала”. Той също добави, че Румъния е емитирала дълг при по-добри условия.

Последното е лесно обяснимо с оглед на това, че кредитният рейтинг на България е под инвестиционната скала, докато този на Румъния е в нея, което между другото е следствие и от дълговата политика по време на управлението на Орешарски (2013-2014 г.).

Какво всъщност се случи миналия месец?

Българското правителство пласира на международните пазари облигации за общо 1,994 млрд. евро.Трансакцията включва два транша. Единият от 7-годишни облигации на стойност 1,144 млрд. евро, а другият от 12-годишни облигации на стойност 850 млн. евро.

Моментът за пласиране на дълга беше подбран добре, защото няколко дни пред това Европейската централна банка намали основния си лихвен процент до 0 и увеличи размера количествените улеснения в еврозоната до 80 млрд. евро месечно. Това доведе до понижаване на рисковите премии за дълга деноминиран в единната валута.

Постигнатата доходност за българските облигации със 7-годишен падеж е 2,156%, а при 12-годишните е 3,179%.

За сравнение, Румъния реализира през февруари облигации за общи 1,25 млрд. евро, в две емисии с падеж съответно след 10 и след 20 години. Постигната доходност за десетгодишните книжа беше 2,55%, а за двадесетгодишните – 3,9%. По принцип колкото по-дълго време има до падежа на дълга, толкова по-голям е рискът и така се повишава и търсената от инвеститорите доходност.

Ето защо е логично 12-годишните български облигации да се продават при по-лоши условия от 10-годишните румънски.

Тук обаче има и друг, по-важен фактор. Кредитният рейтинг на България според Standard & Poor’s е BB+ или едно ниво под инвестиционната скала, докато този на Румъния е BBB – последното ниво, преди дългът да се превърне в „боклук” (junk). Тази разлика е само с една степен, но всъщност е огромна.

За инвеститорите българският дълг е „боклук” , а румънският не е.

Ето защо сравнението, което прави Орешарски, е чист популизъм. Той съпоставя две несравними неща, на принципа на географската близост, което един политик може да си позволи да направи, но не и един финансов експерт.

А защо Румъния има по-добър кредитен рейтинг? Защото през 2014 г. Пламен Орешарски и неговият финансов министър Петър Чобанов, изпуснаха бюджета и забравиха за реформите.

По време на краткото управление на този тандем държавният дълг се удвои, а дефицитът в бюджета скочи до 5,8% от брутния вътрешен продукт, надхвърляйки значително границата от 3%, разписана в договорите от Маастрихт. До голяма степен това беше резултат и от фалита на Корпоративна търговска банка.

Така през декември 2014 г., няколко месеца след оставката на Орешарски като премиер, Standard & Poor’s намали кредитния рейтинг на България до „боклук”.

За какво ще се харчи новият дълг? Основно за покриване на стар.

През 2016 г. е планиран бюджетен дефицит от 1,8 млрд. лв. или 2% от БВП. Предстоят плащания на изтичащи задължения от 1,05 млрд. лв. А след фиаското с КТБ държавата заделя средства за подкрепа на български банки с ликвидни проблеми, готвейки се да посрещне резултатите от започналия вече преглед на активите на банковия сектор – т. нар. „стрес тест”.

От тези причини за теглене на дълг, само дефицитът може да бъде регулиран – намален. Тук се намесва институтът за пазарна икономика.

Икономистът Калоян Стайков, който пита в сайта на ИПИ: Защо държавата продължава да трупа дългове, за да финансира текущи разходи, защо правителството не намали разходите и защо какво налага трупането на нови дефицити при очаквания за положителен икономически растеж от 2010 г. насам?

Тъй като новият дълг не е насочен към финансиране на капиталов разходи – инвестиции в икономиката, той няма никаква връзка с икономическия растеж. Тегленето му се дължи на причини, върху които управляващите нямат контрол, с изключение на бюджетния дефицит.

Последният пък се планира всяка година като буфер, в случай, че инфлацията или приходите в хазната изненадат неприятно правителството.

При икономически растеж от 3% и инфлация близка до нулата за изминалата фискална година планираният бюджетен дефицит изглежда наистина висок. През 2016 г. обаче се очаква забавяне на българската икономика и ускоряване на цените, заради отблъскването на петрола от достигнатите ценови дъна на международните пазари.

И така стигаме до основния въпрос: Колко задлъжняла е България? Все по-малко.

Докато политиците си подхвърлят на думи едни 16 млрд. нов дълг, планирани през 2015 г. и записани като програма за емитиране на фондовата борса в Люксембург през следващите 3 години, задлъжнялостта на държавата и бизнеса реално намалява.

Брутният външен дълг на България към края на декември 2015 г. възлиза на 34 143,6 млн. евро, като се понижава с 5 212,8 млн. евро в сравнение с края на 2014 г. Като процент от БВП той е 76,5% при 92,1% в края на 2014 г.

В същото време външният дълг само на държавата възлиза на 5 576,3 млн. евро (12,5% от БВП), като намалява с 450,2 млн. евро.

Тъй като с голяма част от планираните нови емисии се изплащат стари задължения, не се очаква значително увеличаване на задлъжнялостта на държавата през следващите години.

До момента, с изключение на абсурдните законодателни идеи, като данък „уикенд”, данък „селска нива” и т.н. финансовият министър Владислав Горанов се справя доста добре със задълженията си. Все пак трябва да се отбележи, че досега той не е се е изправял и пред сериозни кризисни ситуации, тъй като икономиката расте, приходите в хазната също.

Държавата е стабилна, но реформите са в застой. За пример трябва да погледнем към съседна Румъния, с която вече не можем да се сравняваме. Но тук вината не е на финансовия министър, защото най-големи, според последния доклад на Европейската комисия, са проблемите в съдебната система. А там реформата не е въпрос на пари, а на морал.

Има обаче поне две тиктакащи бомби, които могат да разрушат идилията, ако не бъдат обезвредени.

Едната е дългът в енергетиката. НЕК дължи над 1 млрд. лв. на двете централи с американски инвеститори от комплекса „Марица-изток”. А общата задлъжнялост на сектора остава критично висока.

Другата бомба са лошите и преструктуриран кредити в банковата система. Докато при потребителските заеми се наблюдава видимо подобрение на ситуацията и делът на проблемите задължения пада до 13,4%, което е най-ниското ниво от 2010 г. насам, при бизнеса нещата се влошават. По данни на БНБ, към края на януари тази година вече 27,9% от всички кредити на фирмите са лоши или преструктурирани.

От месеци Централната банка в България дава отрицателни лихви по депозити, а от началото на февруари основният лихвен в страната е 0. Това е логично с оглед на валутния борд, обвързващ лева с еврото и политиката на ЕЦБ, чиято лихва по депозитите на банките – т. нар. депозитно улеснение – е минус 0,4%.

Въпросът е как ще се изчистят проблемните дългове в банковата система при ниски нива на инфлацията? Защото в момента, в който лихвите започнат да растат отново и лошите и преструктурирани задължения ще се увеличат.

На този фон идеята с фонд за подпомагане на банките с ликвидни проблеми изглежда добра, защото дълговата бомба в България не е в дълга на държавата, а вероятно е в активите на банките.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Какво става?! Един от най-големите работодатели в Пловдив започна да съкращава масово работници

Един от най-големите работодатели в Тракия икономическа зона "Либхер...

Бургаско предприятие се продава заради дългове

Πoзeмлeн имoт и индycтpиaлни cгpaди в Южнaтa пpoмишлeнa зoнa...

Извънредно! Изграждат два нови завода около Велико Търново

Cъздaдeнaтa пpeз 1995-a гoдинa бългapcĸa ĸoмпaния "Eĸcтpaпaĸ" плaниpa oтĸpивaнeтo...

Възстановяват дейността на месокомбинат „Добруджа“ в Силистра

Дейността в месокомбинат „Добруджа“ предстои да бъде възстановена, след като...