„Ще минат – до днес – 27 години. И никой няма да е наказан“.
Това написа известната журналистка Нери Терзиева днес на профила си във фейсбук.
На днешния ден пред 27 години Тодор Живков, по това време несменям ръководител на Народна република България прави историческо обръщение, с което отприщава т.нар. „Голяма екскурзия“. Той призовава Турция да отвори границите си за желаещите да се изселят там български граждани.
Обръщението на Живков е отговор на протестите на българските турци, избухнали през май 1989 г. заради т.нар. Възродителен процес – смяна на рожденните им имена с български – проведен 5 години по-рано.
27 години по-късно няма нито един осъден за насилственото преименуване, за жертвите по време на протестите и за причиненото на стотици хиляди български граждани.
Ето написаното от Нери Терзиева:
„29 май. Довечера в осем Тодор Живков ще каже, че можем да си ходим – границата от българска страна е отворена. Утре в осем заранта ще съм игла в купа сено на площада в Асеновград. Ще търся роднините си, за да им кажа да не тръгват. Няма да намеря никого. Ще съм стегната в човешкото менгеме часове до мръкване и ще плача от безсилие. Надвечер ще кажат, че спестените в ДСК пари са свършили и хората ще се разотидат. Когато се дотътря през хилядите тела до улица „Родолюбие“ (!) в моята махала, москвичите ще са потеглили на юг – с по един денк багаж, без пари. Ключовете от ослепелите къщи ще са оставени у баба Златка, българката-приятел завинаги. Всички ще са си прибрали по шепичка глинена пръст от родния Баделем – за спомен вечен.
После отличниците на режима ще вземат къщите на цената на спанака. После… Боли и свършвам.
Ще минат – до днес – 27 години. И никой няма да е наказан“.
Ето част и от историческото слово на Тодор Живков:
„Уважаеми другарки и другари,
Скъпи съотечественици,
Както беше съобщено в печата през последние дни, във връзка с приетите от Народното събрание закони за задгрАничните паспорти и българското гражданство в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили възникна напрежение…
И в Лудогорието, и в Кърджалийския край и навсякъде, където живеят мюсюлмани се сътвориха чудеса, създаде се нов бит, нови градове, нови хора. И това е напълно естествено, защото за първи път в условията на социализЪма човекът, освободен от веригите на робството, експлоатацията и безработицата, стана свободен, истински творец на своята съдба.
След това режисьорите на антибългарската кампания подеха въпроса за изселването, като разтръбиха, че Турция е готова да приеме всички български мюсюлмани…
Искам от името на българските мюсюлмани и от свое име, в качеството ми на председател на Държавния съвет, да се обърна най-настойчиво към съответните турски власти: Отворете границите за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там“.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. На българо-турската граница се образуват колони от чакащи коли и пешеходци. На 21 август преминаването на превозни средства и хора е спряно от турските власти. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично. Имотите на напусналите държавата пък се разграбват или изкупуват на безценица.
