Мизерен живот и унижения зад бодлива тел, едно легло за двама, 12-часов непосилен труд срещу 4 евро на час бруто, никакви здравни застраховки.
Това не е филм за прийомите на мафията, а жестока реалност за български работници в германските кланици.
Потресаващият документален филм „Робство в Германия“ излъчи в понеделник вечер обществената телевизия А Ер Де.
В случая експлоатация е невинно понятие в сравнение с жестоката действителност, внушават авторите на лентата Мариус Майер и Михаел Ниберг, които снимали филма на ужасите със скрита камера, пише „Труд“.
Кадрите им показват бивша казарма в Северна Германия, превърната в кланица с общежитие. Работниците, повечето българи, но и румънци, са като затворници, държани зад бодлива тел без право на контакти с външния свят.
Те са настанени по 8 души в стая с 4 легла. Половината от тях спят, докато другите са на работа. Няма ден, нито нощ, камо ли почивен ден. Всичко се върти в адски кръг. Дръзне ли някой да надигне глас, уволнението му е сигурно.
Собствениците на кланиците използват хитър ход. Те не назначават работниците пряко, а сключват договори с подизпълнители, някои от които са регистрирани в България или Румъния. Те набират работна ръка с щедри обещания за 1500 евро месечно възнаграждение.
С действителността идва и разочарованието. Вместо щедро обещаните 13 евро на час при 8-часов работен ден, съвременните роби получават по 4 евро почасова надница бруто и никога не виждат повече от 600 евро на месец, често заработката пада дори на 362 евро. От тези мизерни пари се удържат по 170 евро на човек за ползваното на смени легло.
Босовете твърдят, че изплащат сумите за редовни надници на собствениците на подизпълнителските фирми, които пък са длъжни да се разплатят с работниците и да им внесат осигуровките.
Изниква въпросът кой точно държи в робство българите – немците, нашите фирми подизпълнителки или и двете страни
