– Адвокат Екимджиев, какво ще последва от приетия буквално за минути закон за национализация на „Лукойл“, без възможност за съдебен контрол? Какви изводи може да си направим от целия процес?
– Помним поне няколко случая, в които неочаквано и в разрез с всякакви прогнози и процедури, събитията се ускоряват, започват да се развиват мълниеносно. Абордажът на КТБ от юни 2014 г., взривът до колата на Гешев от май 2023 г. и последвалите събития, в които за няколко дни непоклатимият тогава главен прокурор, любимец на много медии и на политици, беше пуснат по пързалката и елиминиран не само от лидерското си място в прокуратурата, изобщо от публичния живот в България. И накрая на същата 2023 г., когато за кратко време се получи така наречената сглобка, как за дни беше променена Конституцията.
И в трите случая решаваща е ролята на Пеевски. Това, което се случва с национализацията на „Лукойл“, така да го наричаме този закон, вече сме го гледали с КТБ.
Очевидно момчето е гладно и демонстрира феноменална ефективност в опита да бъде заграбена вече не петата по сила и капитал банка, а петата най-мощна и най-богата компания в югоизточна Европа. Само това желание да бъде заграбен „Лукойл“, да бъдат присвоени неговите активи, а после всички да платим масрафа като обезщетение на руснаците, което неизбежно ще се случи пред някой международен арбитраж, може да оправдае това бързане.
Този закон противоречи не само на Конституцията и на Конвенцията за правата на човека, но и на един куп други международни правни актове.
– Бойко Борисов ни убеждава, че „Лукойл“ няма да отиде в ръцете на Пеевски…
– Защо изобщо ще се занимаваме с Борисов, чието мнение и думи се менят по 6-7 пъти на ден?
Между другото, като говорим за Борисов, Пеевски му намигна с промените в НПК, обнародвани днес в „Държавен вестник“, които вече позволяват главният прокурор по чисто субективна преценка и критерии да възобновява прекратени досъдебни производства и след изтичането на преклузивния 2-годишен срок.
– Не бяха ли те внесени от ГЕРБ обаче?
– Бяха, но никак не съм убеден, че депутатите знаят точно какво правят. Това е усмивка – озъбване на Пеевски към Борисов, защото във всеки един момент главният прокурор или изпълняващият функцията, знаем кой се прави на изпълняващ функцията, може да възобнови производството срещу Борисов за рекета спрямо Васил Божков, може дори да го арестува, но не както тогава се случи от полицията за 24 часа, а с мярка за неотклонение по примера на кмета на Варна Благомир Коцев.
Сега с промените се развързват ръцете на главния прокурор и му се дават седем бланкетни хипотези, в които може да възобнови едно дело. Това означава, че се възстановява фигурата на вечния обвиняем. Това е в пълен разрез със защитата срещу произвол. Сега можем да бъдем тормозени и като дамоклев меч да ни виси над главата това, че някой тип като Сарафов с неговите особени морални и професионални качества може отново да ни направи обвиняеми пожизнено.
Същото това може да се случи и с Борисов, затова той говори това, което е угодно на Пеевски.
– Ще коментираме и НПК, но да се върнем на закона за „Лукойл“. Макар и в него да не се предвижда съдебен контрол, има ли начин за съдебна защита?
– Вече има практика на върховните ни съдилища по подобни български закони, които предвиждаха необжалваемост на определени актове. Имаше закон, който приемаше, че са необжалваеми актовете на БНБ, с които се отнема лицензия на търговска банка. След решение на Европейския съд по правата на човека, това беше преодоляно. На следващо място, още преди да има законодателни промени, прилагайки директно чл. 6 от Конвенцията за правата на човека, който гарантира право на достъп до съд, ерудирани и независими български съди допуснаха обжалване от страна на магистрати и на държавни служители, които бяха отстранени временно от длъжност и заради образувани срещу тях досъдебни производства и повдигнати обвинения.
Т.е. имаме вече съдебна практика, която позволява, ако български закон, какъвто е новият закон за национализацията на „Лукойл“, не допуска съдебен контрол, българският съд да не се съобрази с него и стъпвайки директно на Конвенцията, да разгледа жалба на засегнатите от тези формално необжалваеми според българския закон актове.
– Но би минало време дори да се развият такива процедури, а като че ли всичко с „Лукойл“ ще приключи много бързо? Видяхме вчера и колко бързо беше преодоляно ветото на президента. Днес Съветът по сигурността към правителството се занима с избора на особен управител…
– Да, това е един от случаите, в които ветото беше преодоляно за по-малко от 24 часа. Предишният беше със закона за насърчаване на инвестициите, който предвижда сделки с активи на „Лукойл“ да се извършват само с решение на Министерския съвет, но след одобрение от ДАНС. Така че пак влизаме в този бърз каданс, който не държи сметка нито за процедури, нито за принципи на правото. Но такъв закон, който е в явно противоречие и с Конституцията, и с Конвенцията за правата на човека, е преодолим от ерудиран и независим български съдия.
– Те като ли вече са все повече намаляващо малцинство…
– Делата с най-големи залози, политически, икономически, морални, най-често отиват при предварително определени съдии, и то не по принципа на случайния подбор. Говоря за нагласените разпределения на дела, които често административните ръководители възлагат на командировани и зависими именно чрез командировките си техни питомци и протежета.
Но ако вярваме в принципите на правото, а не в патологията му, евентуални действия на особения управител, свързани с разпореждане с активи на „Лукойл“, биха били обжалваеми пред български съд, който може и да разпореди спирането им, и да ги обяви за нищожни. И това да стане бързо, в България.
– Да се върнем на промените в НПК. Споменахте един от проблемите. Има ли и други?
– Беше променен духът на законопроекта, внесен от Министерския съвет, по един крайно неочакван и арогантен начин.
В последните поне 20 години натискът от международните институции – Европейския съд по правата на човека, Европейската комисия, Съвета на Европа, Венецианската комисия, е еднопосочен към ограничаване правомощията на прокуратурата и за засилване на съдебния контрол върху нейните актове, които засягат основни права и свободи на гражданите. Това, което се случи в последните дни, е ретроградна реставрация на прокурорски правомощия, които бяха преодолени, смекчени в резултат именно на дългогодишна борба на правозащитната общност в България.
Досега НПК даваше възможност на засегнатите граждани, ако един наказателен процес върви твърде, бавно и тегаво, да поискат от съд да разпореди на прокуратурата ускоряването му. Това беше отговор на решението по пилотното дело „Димитров и Хамънов“, което установи системен и структурен проблем с бавно правосъдие и по-наказателни, и по-граждански, и по-административни дела. Сега този превантивен съдебен контрол е елиминиран и оставят само компенсаторните средства – търсенето на обезщетение.
– Какво е законодателното послание?
– То е пределно ясно. Прокуратурата може да държи на трупчета делата до второ пришествие, до изтичане на абсолютната давност. И няма нито съд, нито друга сила, която да накара прокурора да се задейства, да приключи делото по-бързо.
А когато мотивиран от корупционни интереси или изпълнявайки политически поръчки, прокурор злоупотреби и неоправдано забави дело, ние ще платим. Знаем, че в България, особено по по-специалните дела, прокурорите действат корупционно, изпълняват поръчки. А после всички ние ще плащаме за техния рахат – веднъж плащаме дан на корупцията, втори път плащаме легалното обезщетение за бавно правосъдие.
Споменах по-рано чл. 243 и свръховластяването на прокуратурата с възможността главният прокурор да възобновява прекратени дела.
Но най-тежкият, бих казал, драматичен правозащитен проблем е в променената алинея 11 на този текст, с която практически се дава възможност на главния прокурор да иска отмяна и на обжалвани и потвърдени от съд постановления за прекратяване на досъдебно производство.
Това се постига чрез изкуственото разделяне на алинея 10 от същия член така, че главният прокурор, извън всякакви срокове и без оглед на това дали прекратителното постановление е било обжалвано и потвърдено от съд, може да го ревизира.
Всичко е много коварно, бракониерски скрито, защото се твърди, че се прави по препоръки на Европейската комисия във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост.
– Дайте пример с дело.
– Винаги, когато едно досъдебно производство бъде прекратено от прокурор, ние съветваме клиентите да обжалват пред съда мотивите, за да не може след това делото да бъде възобновено от прокурор, включително и от главния. Минаването през съд, така да се каже, стабилизира постановлението. Докато сега и да мине през тази процедура, и да има съдебно произнасяне, и да са минали 2 години, главният прокурор може да го възобнови. И това не подлежи на съдебен контрол.
Много е важно и че когато прокурор отмени прекратяването на досъдебното производство, отпада основанието за съдене на прокуратурата по Закона за отговорността на държавата заради прекратеното дело. Точно такъв беше казусът пред Европейския съд по правата на човека, заради който беше променен НПК. Така с новите промени прокуратурата не само се утвърждава като едноличен господар на досъдебното производство, но и като единствен привилегирован ответник в българското право, който със собствени действия, практически безсрочно може да си осигури прекратяване на предявени срещу него искове за обезщетение и да се освободи от отговорност.
Източник-segabg.com
