Старото му име е Ак бунар/пънар. Преименувано е на Бял извор с министерска заповед № 3225, обнародвана на 21 септември 1934 г. Към този период селото е съставено от махалите Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер), а населението наброява 1 479 души, основно етнически турци.
Днес с постоянен адрес в ардинското село Бял извор са 2 571 души, с настоящ са 1 645. В състава му влизат махалите Диамандово (бивше село, самозакрило се през 2002 година по идея на бившия министър от ДПС Мехмед Дикме), Зака, Шивачево, Сараллер и Гарване.
На избори в последните години гласуват между 600 и 800 души, пише 24rodopi.com.
Бял извор, заедно с отдалечените махали, е най-голямото село в Родопите по площ. За да се стигне от крайна част на Диамандово през центъра на Бял извор до последните къщи на Гарване са необходими над 20 минути с автомобил и над два часа – пеша (за пенсионер – почти 3 часа).
В Бял извор има две джамии, два месчита, един стадион, две спортни площадки, две спортни зали (едната се руши),… две мандри. Интересното е, че селото е съхранило три диалектни форми на турския език.
Най-много акбунарци извън граница има в Турция и Нидерландия.
