Нашето поколение ще е последното, което ще има щастието да се наслаждава на природата в първичното й състояние. Това е изводът, до който достигна Световният конгрес на националните паркове, проведен в Индонезия в далечната 1982 г. Зловещата прогноза е припомнена от д-р Дико Патронов в предговора му към книгата „Странджански импресии“ на бургаския писател Атанас Радойнов.
–
Както е известно, към Странджа настъпват бетоновози – многотонната техника на незаконния строител на вилното селище „Златна перла“ край Варвара, подкрепен от кмета на Царево. Статутът на природен парк „Странджа“ е крехкото препятствие в момента срещу дивото строителство в лоното на най-девствената българска природа.
Парк „Странджа“ е единствената българска територия, включена сред петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Виа Понтика.
„Обикалял съм из всички български планини – споделя писателят Атанас Радойнов. – Странджа е най-гостоприемната измежду тях. В нея няма главоломни релефни контрасти – пропасти и поднебесни върхове, каквито има в Пирин и Рила; няма разточителната разгънатост на Родопите, нито респектиращите физически мащаби на Стара планина. Спокойно и красиво заоблени са планинските висоти в Странджа. Спускането от тях към речните долини е плавно. Реките не са буйни.
Почти цялата планина е достъпна
и не крие опасни потайности. Великата странджанска природа е образец на вечност в настоящето.“
Вековните дъбове са запазената марка на странджанската гора. Цяло чудо е как тези гори са се възродили след хищническото им изсичане през турското робство – оттук за пазарите на Османската империя са пътували несметни количества дървесина.
В местността Тончов пазлак, на 3-4 км източно от с. Звездец, се намира хилядолетен дъб, Звездецкият дъб, обявен за природна забележителност през 1984 г. Дървото е високо 25 м, а обиколката на дънера му е към 6. То помни времето, когато Василий Втори Българоубиец е ослепявал Самуиловите войни.
Резерватът „Узунбуджак“ е вписан през 1977 г. в регистъра на
биосферните резервати под закрилата на ЮНЕСКО
„Узун“ на турски означава дълъг, а „буджак“ – тихо, закътано място. Южната му граница върви по българско-турската държавна граница, която минава по речната долина на река Резвая със стръмни леви скатове, пропасти и свлачища. Карстовият характер на терена е богат на чудновати скални образувания. Билата Димана, Пелева бърчовина и Колибите са обрасли с изключително ценно съчетание между горун и източен бук. Дърветата са над 200-годишни, издигат се над 35 м, а стволовете им са повече от метър в диаметър. Под короните на големия лес расте подлес – редки видове зеленика, лавровишня, джел, филарея, бръшлян, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел, дива лоза. В околностите на Малко Търново се намира единственото находище на кримски чай – рядък средиземноморски вид.
Резерват „Средока“ е създаден през 1989 г. В долината на река Мечи дол има интересен карстов район с урвести скатове. Скалните грамади се редуват с пропадащи в гъсти лесове стръмнини в клисурата, достъпни повече за очите, отколкото за нозете. Карстовите извори на Мечи дол са с висок дебит.
В поречието се намират 12 пещери,
в които гнездят орли и черни щъркели. Водопадът на Докузак е истинска туристическа атракция.
Най-младият странджански резерват, „Тисовица“, е създаден през 1990 г. Той се намира в землището на село Кондолово. В Странджа особено много почитат св. Марина и на нейно име има много параклиси – в местността Какарково източно от с. Бръшлян, на юг от Кондолово, до с. Кости, край с. Сливарово.
Единствено тук, в с. Българи, са съхранени древните нестинарски игри, които се провеждат всяка година на 3 и 4 юни.
Името на р. Велека идва от Велика. Тя извира под връх Демиркапу в Република Турция и се влива в Черно море. Дълга е 147 км. В местността Ковач между двата й стръмни бряга се намира най-високият мост не само в Странджа, но и в целия Бургаски край – 53 м височина от речното дъно. Реката прибира десетки поточета от доловете Стръмница, Каменския, Въльов, Грахиловски, Кошничалски, Драгановски, Язменски, Дяволски, Влаховски, Еленица. Един от основните притоци на Велека е река Младежка. През 1992 г. бе обявена защитената територия Устието на Велека, която обхваща широкото речно корито, виещо се през землищата на Бродилово, Ахтопол и Синеморец.
В книгата си Атанас Радойнов предава забележителния си разговор със столетника Георги Тихолов. Георги Тихолов твърди, че традиционните дървени странджански къщи са строени само със сглобки, с клинесто прихващане на гредите и дъските – като Ноевия ковчег.
–каре–
През 1995 г. Странджа е обявена за природен парк. Той заема 1 % от площта на страната (1161 кв. км) и представлява най-голямата защитена територия в България, като обхваща 20 % от общата площ на цялата мрежа от защитени територии в страната. Релефът на парковата територия е хълмист, нископланински, силноразчленен със заоблени била и дълбоко врязани стръмни долове. Тук чрез множество меандри протичат двете най-чисти реки в България – Велека и Резовска. Най-високата точка на територията на парка, а и в цяла българска Странджа е връх Голямо Градище (709 м). Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера „Еленина дупка“ край село Бяла вода, пещера „Махарата“ край село Кости и мраморните куполни гробници в областите Мишкова нива и Пропада. Населените места са общо 21 с около 9000 души.
Тук се срещат 54 вида бозайници и 261 вида птици. Резерватите в парк „Странджа“ са „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“, „Средока“ и „Тисовица“.
„Силкосия“, разположен на територия от 396,5 хектара между селата Българи и Кости, обхващащ част от водосборния басейн на река Велека. Това е най-старата защитена територия в България, още от 1933 г.
„Узунбуджак“ (Лопушна) заема 2581, 5 хектара. Обявен е за резерват през 1956 г. През „Узунбуджак“ преминава река Резовска, река Каретарски дол и Лопушница. До 1913-а тук е имало и рисове.
„Витаново“ е разположен на 754,5 хектара. Намира се на 9 километра от Малко Търново и на 5 от село Бръшлян. В миналото тук вероятно е имало мечки, ако се съди по имената на местностите: Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни, р. Голям мечи дол, р. Малък мечи дол.
„Средока“ заема 607,8 хектара. Намира се на няколко километра от Малко Търново, в близост до село Стоилово. Създаден е през 1989 г. с цел запазване на характерните за Странджа горски екосистеми и защитените видове от Червената книга. На север граничи с река Айдере.
„Тисовица“ с площ 749,3 хектара е до с. Българи.
Защитените територии в парк „Странджа“ са 14 на брой. Най-известните от тях са: Парория, Устието на река Велека, Докузак, Руденово, Силистар, Кривинизово, Моряне, Камъка и други.
На територията на природен парк „Странджа“, в един от районите му, където строителството е изрично забранено – до с. Варвара, фирма „Краш 2000“ построи вилно селище. Формално построи 2 вилни селища – „Златна перла“ 1 и 2, общо 16 дка. Разделянето е юридически фокус, с който фирмата е избегнала „Оценка за въздействието върху околната среда“ – тромава процедура, на която подлежи всяко строителство на площ над 10 дка. Иначе парцелите са един до друг. И – така или иначе – са в парка. След като екоминистерството научи за строежа, между другото почти готов, заведе съдебно дело срещу фирмата. В края на миналата година последна инстанция на Върховния административен съд обяви селището за незаконно. Тогава фирмата се опита да снеме защитения статут на целия парк, атакувайки в съда самата заповед за обявяването му, издадена през 90-те. Нещо като убиец, който оспорва свидетелството за раждане на жертвата, както отбеляза една екоорганизация. На 21 май т.г. ВАС отсъди, че искането е несъстоятелно. Делото съвпадна с молебена в столичния катедралния храм „Св. Неделя“ за парк „Странджа“
