Плодовете тази година са скъпи, но житото ще е много и евтино, а цената на хляба няма да се пипа. Така може да се обобщи ситуацията с реколтата в началото на жътвата.
Кампанията по прибиране на есенниците – най-вече пшеница и ечемик, стартира преди дни официално във Видинска област.
През тази година прогнозите са за реколта с добро качество при пшеницата, заяви зам.-министърът на земеделието Янислав Янчев. Той подчерта, че страната ни запазва стабилни позиции като производител на качествено зърно, което осигурява вътрешния пазар, а има и експортен потенциал.
Въпреки неочакваните застудявания и късните слани през април, които доведоха до измръзване на овощни дръвчета в почти цялата страна и оскъпиха и малкото останали български плодове, при есенниците се очакват добри добиви. По думите на агрономи средните до момента са близки до тези от миналата година, макар и с известни регионални различия.
Очаква се основният пик на кампанията да е през юли,
когато повечето площи ще бъдат готови за жътва. По отношение на пазарната динамика от Министерството на земеделието и храните съобщават, че засега няма резки ценови движения. Въпреки известна волатилност на международните пазари – включително сушата в Русия, забавената жътва в САЩ и геополитическото напрежение в Близкия изток – вътрешният пазар оставал относително стабилен.
След началото на конфликта между Израел и Иран е отчетено леко повишение на фючърсните цени на рапицата, но това се обяснява с ръст в цената на петрола, а не с дефицит на зърно.
Положителната новина за потребителите е, че при очакваната добра реколта от пшеница няма индикации за натиск върху цената на хляба. “Не знам дали войната в Близкия изток има потенциал да окаже влияние върху пшеницата”, успокои и Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Все пак отбеляза, че ако конфликтът в Близкия изток окаже влияние на международните пазари, това със сигурност ще се отрази и у нас.
Тази година кампанията за изкупуване на пшеницата стартира от 300-310 лева
за тон, което е с 40 лева по-ниско от миналогодишната цена.
А че реколтата ще бъде обещаваща, сочат последните данни на земеделското министерство на база направеното обследване в края на април. Според него 90% от площите с пшеница са оценени, че са в добро до много добро състояние. Сходна е и картината при ечемика. Предвидени за жътва са над 1,19 милиона хектара пшеница и над 174 хиляди хектара ечемик.
Прогнозите към момента са за
средни добиви над 500 килограма от декар при житото,
с очаквано общо производство повече от 6 милиона тона. Ечемикът също има добри резултати, като се очакват около 900 хиляди тона. (Какво е било производството през изминалите години – виж в инфографиката.)
От земеделското министерство подчертават, че окончателна оценка ще бъде направена след приключването на пълното обследване на посевите преди активната жътва, но индикациите са обнадеждаващи.
“Климатът през последните няколко дни преди и по време на жътва е определящ за качеството на пшеницата. Ако няма валежи или прекалено високи температури, се надяваме да приберем пшеница с доста добро качество, близко до миналата година. Тогава над 90% от пшеницата беше с хлебопекарни качества. Трябва да е сухо и да не е прекалено топло, за да не падне рязко добивът”, коментира Проданов. И бе категоричен, че със сигурност зърненият баланс на страната ще бъде осигурен.
Tази година се очаква зърнопроизводителите в област Видин да ожънат около 500 хил. декара с есенници, каза председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите Жечко Андрейнски. От тях около 450 хил. декара е пшеницата, която е основна култура за региона, уточни той. И добави, че при благоприятни климатични условия очакват добиви между 500 и 700 килограма в отделните райони на област Видин. И все пак всичко зависело от температурата, дъждовете, бурите, които евентуално могат да възникнат в периода на жътва.
Данни на земеделското министерство показват още, че
съществена част от зърнената реколта и тази година ще бъде насочена към износ
Само до края на май изнесената пшеница достига над 5,6 милиона тона, което е едно от най-високите нива през последните години. Интересен факт е, че над 4,5 милиона тона от това количество са насочени към трети страни извън Европейския съюз, докато останалото е реализирано в рамките на съюза. Вътрешното потребление на пшеница за същия период възлиза на около 1,35 милиона тона, като това очертава нормални преходни запаси.
Оказва се, че рапицата отново е станала актуална култура и засетите площи през тази година са с близо 30% повече спрямо миналата. Ако през 2024 г. по това време на годината нивите с маслодайната култура са били над 75 хил. хектара, сега са повече от 97 хил. хектара.
Тази тенденция е особено отчетлива в Добруджа. Там ще бъдат ожънати 70 000 декара – на годишна база
площите са се увеличили три пъти
Статистиката показва, че през последните години средните добиви са под 300 килограма от декар. Преди десетина години били достигнати и 500 килограма, но това се дължало най-вече на валежите в Добруджа.
Анализатори
обясняват променливия интерес към рапицата с климатичните промени
В Добричка област например през последните години есенните засушавания отказвали фермерите да гледат рапица. Сега обаче има хибридни сортове с по-голяма устойчивост.
Цената също влияе – в края на юни търговията с рапица e възходяща и според прогнозите котировките ще минат над 500 евро за тон.
Според статистиката на земеделското министерство общото потребление за реколта 2024/2025 г. е в размер на 692 498 тона, от които 582 030 тона за вътрешни пазар, от които 582 030 са използвани за производство на масло и биодизел. 110 468 тона се изнасят. Запасите към 27 юни се оценяват по оперативна информация на 31 165 тона.
След рекордно слаба реколта през 2024 г. сега суша изгорила царевица и слънчоглед
Количествата може да са най-ниските от 10 години насам, засетите площи също намаляват
Сухото и горещо време през юни може да се окаже пагубно за царевицата и слънчогледа, твърдят фермери от Монтанско.
За царевицата дори имало нагласи да започне прибиране със силажни комбайни и превръщането ѝ в храна за животните, докато все още стъблата са зелени. Ако до седмица няма обилни валежи, кочаните на царевицата щели да изсъхнат и може да има нулева реколта, твърдят фермерите.
Слънчогледът вече започнал да оформя пити и ще бъде оставен до есента, като се очаква да даде слаба реколта заради засушаването. Настоящата година е трета поред с рязко засушаване през лятото.
Лоша е ситуацията при пролетните култури и във Видинско, тъй като повече от месец не е паднал дъжд.
През миналата година бяха прибрани 2,2 млн. тона царевица, а средният добив бе едва 200–300 килограма от декар. Това бе най-слабата реколта за последното десетилетие в България. Същото се отнася и за слънчогледа – около 1,5 млн. тона през миналата година, което е най-ниското количество от 2013 г. насам.
От земеделското министерство уточняват, че стартът на сеитбата на пролетните култури за тазгодишната реколта бил затруднен от неблагоприятните климатични условия в страната, по-специално падналите в края на март дъждове и последвалото застудяване с неочакван снеговалеж в началото на април.
Все пак отчитат и че с повишаването на температурите през последните седмици сеитбата се ускорила и изоставането на годишна база е частично преодоляно.
Към началото на май засетите площи със слънчоглед са с 8,6% под отчетените по същото време на 2024 г., или 758 773 хектара срещу 791 883 тази година при слънчогледа, а при царевицата за зърно намалението е с 27,1% или от 422 491 хектара през м.г. площите са се свили до 308 052 сега./ „24 часа“
