Всичко в турския футбол сякаш вървеше прекалено добре. „Галатасарай“ лети в Шампионската лига, воден от Виктор Осимхен. Арда Гюлер се откроява в „Реал“ (Мадрид) с голове и асистенции. Дори мъжкият национален отбор, под ръководството на Винченцо Монтела, изглежда най-обещаващ от години и ще играе бараж за класиране на Мондиал 2026.
Но няма да е турски футбол, ако няма драма.
И драмата създаде твърдолинейният президент на Турската футболна федерация (TFF) Ибрахим Хаджиосманоглу. Той обеща да пресуши блатото на корупцията и след вътрешно разследване заяви, че блатото дори е по-дълбоко и гъсто от очакваното. „Като федерация започнахме с почистване на собствения си заден двор – заяви Хаджиосманоглу. – Ако искаме да отведем турския футбол на мястото, което заслужава, трябва да почистим всякаква натрупала се мръсотия.“
Числата от разследването щяха да бъдат смешни, ако не бяха верни. То установи, че 371 от 571 активни рефери в професионалните футболни лиги са имали сметки за залагания. Нещо повече – 152 от тях активно са играли хазарт, включително седмина от най-високо ниво – Суперлигата.
Години наред фенските маси на големите клубове от Суперлигата – „Галатасарай“, „Фенербахче“, Бешикташ“ и „Трабзонспор“, гледат с подозрение на съдийските решения, което задушава атмосферата на играта и води до срив на общественото доверие към реферите и към футболните власти въобще.
Всяка спорна дузпа, странно решение на ВАР-съдията или противоречив червен картон увеличаваха натиска и се смятаха за доказателство за манипулация. Стигна се до 2011 г., когато избухна последният голям скандал с уредени мачове в страната. Но оттогава подозренията само ескалират.
Скандали, скандали и пак скандали
През 2015 г. автобусът на „Фенербахче“ беше обстрелян от неизвестни въоръжени мъже и почти бе избутан в една пропаст. Клубът свърза нападението с повсеместната враждебност, свързана с твърденията за уреждане на мачове.
През същата година Хаджиосманоглу, тогава президент на „Трабзонспор“, бе така разгневен от съдийско решение, че след един мач заключи длъжностните лица на стадиона за една нощ, като ги освободи едва след намесата на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган.
През 2023 г. Фарук Коджа, тогавашният президент на „Анкарагюджю“, нахлу на терена в мача срещу „Ризеспор“ и удари рефера Халил Умут Мелер в лицето.
Недоверието в съдиите стигна дотам, че холандският съдия Дани Макели беше назначен за дербито „Галатасарай“ – „Фенербахче“ тази година в опит да се успокоят двата отбора.
Разследване с невиждани мащаби
Властите в Турция години наред отхвърляха тази атмосфира на подозрение като някаква конспирация, но това само изостряше недоверието. TFF дълго време бе възприемана като корена на проблема, но реакцията на Хаджиосманоглу на разследването беше категорична:
„Вярваме, че ще успеем по този път към чист футбол – каза футболният шеф. – Осъзнаваме, че това е дълъг и труден път. Всяка вечер обаче има своето утро. Слънцето със сигурност ще изгрее след тъмнината. Наш дълг е да издигнем турския футбол на полагащото му се място и да го очистим от цялата му мръсотия.“
Последиците от най-агресивното чистене на футбола в страната бяха незабавни и мащабни. TFF отстрани 149 съдии и пом.-съдии и същевременно въведе VAR апарат с изкуствен интелект и гореща линия за подаване на сигнали за нередности в борбата срещу уреждането на мачове.
Но мрежата бе хвърлена по-широко отвсякога. Главната прокуратура на Истанбул започна криминално разследване и издаде заповеди за задържане на 21 души, включително ръководители на клубове. Сред арестуваните бяха Мурат Йозкая, президент на клуба от Суперлигата „Еюпспор“ и Фатих Сарач, бивш собственик на „Касъмпаша“ – клуб, който през септември беше поставен под съдебно попечителство след разследване за корупция срещу холдинговата компания Can Holding, която го притежаваше преди това.
А в най-драматичния и неочакван ход, TFF отстрани общо 1024 футболисти от различни лиги за предполагаеми нарушения на правилата за залагане.
Дисциплинарният съвет по професионален футбол на TFF (PFDK) обяви, че 102-ма професионални футболисти от първите две нива – Суперлига и Първа лига – са наказани от 45 дни до 1 година за нарушаване на правилата, забраняващи залаганията на мачове.
Тази група включва 25 играчи от Суперлигата. Сред тях са вратарят на „Бешикташ“ Ерсин Дестаноглу и защитникът ветеран Неджип Уйсал, както и двама от „Галатасарай“ – Ерен Елмалъ (защитник и на националния отбор) и Метехан Балтаджъ (младежки национал). Има и двама футболисти от водения от Станимир Стоилов „Гьозтепе“ – Иззет Малак и Угюр Йълдъз. В списъка са още играчи от „Аланияспор“, „Касъмпаша“, „Еюпспор“, „Чайкур Ризеспор“, „Трабзонспор“, „Самсунспор“, „Анталияспор“, „Коняспор“ и „Кайзериспор“.
Защитникът на „Галатасарай“ Ерен Елмалъ е сред получилите 45-дневно наказание. В опит да се оправдае той обяви в социалните мрежи, че е заложил преди 5 години на мач, в който не е участвал неговият отбор, и добави, че ставало въпрос за „младежко неразбиране на правилата“.
И докато Суперлигата и Първа лига продължиха първенствата си с намален състав, TFF затвори III и IV дивизия за две седмици, за да се справи с последиците. Поради огромния мащаб на скандала федерацията обяви, че ще поиска разрешение от ФИФА за отваряне на специален 15-дневен трансферен прозорец, в който клубовете да могат да заменят наказаните си играчи.
Какво следва
Мащабната акция на Хаджиосманоглу постави край на културата на безнаказаност, която измъчва турския футбол от десетилетия. При условие, че разследването проникне до корените на злото, може да се стигне до радикалната промяна, от която се нуждае футболът в страната.
Истинското прочистване е единственият начин енергията на феновете да се пренасочи от негодуванието към положителните емоции и да се върне към терена, позволявайки им да повярват отново, че мачовете са честни и „се играят“.
„Футболът е повече от спорт – той е единство, гордост и мир – каза Хаджиосманоглу. – Ще се противопоставим твърдо на всичко, което помрачава тази радост. Заслужилите винаги ще печелят.“
