Когато Русия започва пълномащабната си инвазия в Украйна, свещеникът от Руската православна църква (РПЦ) Андрей* е изправен пред дилема – да предпази общността, която е градил в своята църква, или да рискува всичко, като публично изкаже мнението си?
Отец Андрей е един от онези, които си позволяват да осъдят войната публично. След това му се налага да избяга с цялото си семейство в Грузия, където не може да бъде свещеник без одобрение на РПЦ. Пред ДВ той говори анонимно, за да не изгуби и последната „искрица надежда“, че някой ден отново ще може да проповядва като свещеник в Русия, пише „Дойче веле„.
„Не мога да съдя онези, които правят компромис със себе си, за да запазят местата си“, казва той за свещеници, които са избрали да замълчат и да останат в Русия.
Свещениците са длъжни да произнасят „молитва за победа“
Един от компромисите, за които говори Андрей, е молитва, която всички в Руската православна църква са задължени да извършват. Свещениците се молят „за мир” в първия месец на войната. После обаче им се казва, че вече трябва да се молят „за победа”.
„И двете версии на тази молитва съдържаха лъжи и пропаганда. Някакви чужденци били нападнали Свещената Русия. Не можех дори да произнеса тези думи. Русия започна войната, не обратното“, казва Андрей.
Около 300 свещеници – по-малко от един процент от цялата Руска православна църква, подписват отворено писмо с искане „братоубийствената война“ в Украйна да бъде прекратена. След началото на войната Русия прие законодателство, с което криминализира антивоенните коментари и като цяло мненията, които се отличават от официалната руска позиция. Така някои от подписалите писмото свещеници не само са изгонени от църквата, но и са санкционирани от съдилища за „дискредитиране на руската армия“.
Част от свещениците са успели да се измъкнат безнаказано от четенето на новата молитва „за победа“, но други не са имали този късмет. Йоан Ковал, свещеник от Москва, е изгонен от църквата, след като отказва да замести „мир“ с „победа“ в молитвата. Църковните власти, чиято цел е да обединят енориашите и духовниците в подкрепа на войната в Украйна, гледат на това като на акт на неподчинение.
Руската православна църква е твърд поддръжник на режима
Публичното покаяние е още един начин, чрез който църквата репресира свещениците, които се противопоставят на войната. Това се случва с отец Иля Гавришкив, който публично се извинява, че не се е молил за руската победа.
Във видео, което стана популярно в ТикТок, се вижда как един владика критикува отец Иля пред вярващите. „Когато му обяснихме каква грешка е направил, той веднага разбра“, казва той, докато Иля стои зад него. „От глупост и гордост прочетох молитвата за мир, вместо по начина, по който се изискваше от мен“, казва отец Иля, докато гледа в земята.
Руската православна църква отрича да е преследвала свещеници по тези причини и твърди, че те са били освободени заради политически изказвания. Въпреки че твърди, че е аполитична, РПЦ високо цени онези свещеници, които се явяват на фронтовата линия, благославяйки руските войници със светена вода и икони преди битка.
Руският патриарх Кирил е твърд поддръжник на президента Владимир Путин. В знак на лоялност към него той подкрепя войната срещу Украйна от самото начало, като твърди, че смъртта в битка ще „измие всички грехове на войника“. Православната църква, която представя руснаците и украинците като „един народ“, обвинява „чужди влияния“ в „подстрекаване на конфликта между тях“.
Тайни молитви за мир
Всички антивоенни настроения в руската църква трябва да се пазят в тайна, а свещениците са все по-предпазливи. Отец Николай* от Санкт Петербург споделя пред ДВ, че се опитва деликатно да изразява пацифистките си виждания. По думите му църквата в Русия е заприличала на онези времена, в които „християните са били преследвани и са използвали тайни символи, за да се идентифицират един друг”.
Николай бил убеден от своя духовен водач да остане в Русия с аргумента, че онзи, който ще заеме мястото му, едва ли ще се моли за мир. Свещеникът дори е създал таен канал в Телеграм, чрез който хората се събират и се молят тайно за мир. „Събираме се от уста на уста. Говорим предпазливо и търсим хора, който също не подкрепят войната. После се сближаваме“, разказва отец Николай, който допълва, че всичко това прилича на партизанско движение. Тайните срещи на групата за него са „като глътка чист въздух“.
„След като се помолим за нашите братя и сестри в Украйна, си говорим и това общуване ни спасява. То е възможност да споделим какво е в сърцата ни и да наричаме нещата с истинските им имена“, казва свещеникът.
Николай признава, че съществуването на тази група може да стане публично известно и това го поставя в опасност. „В такъв случай не е ясно какво ще последва. Сигурно ще трябва да бъда наказан, че отстоявам истината. Но Господ е с нас. Не се страхувам.“
