По релсите, през гората, по 260 метра дъски на най-дългия въжен мост. Пътят към Лисиците. Едно село, откъснато от цивилизацията, с едва 15-16 жители, но притегателен център за туристи.
През линията се движат повече хора, отколкото самотните влакове помнят като пътници. Затова и след моста посреща каравана с маси и чадъри отпред.
Малко барбекю встрани, камъни държат покривките, за да не полетят от силния вятър. Чай, кафе, енергийна напитка, бира, мастика, кебапче, кюфте, шопска салата личат на поставената табела „Ценоразпис“ на караваната.
От нея излиза намахана бизнесдама, която подрежда стоката – от солети до липов чай и подправки. Търговията с туристи е заместила животновъдството. 58-годишната Айше дори не помни колко на брой са кравите й. „Cowgirl“ обаче отлично пресмята бурканите с месо, за които е използвала четири телета…
„Всичко свърши. Останаха ми около 5-6. Вече няма много туристи, но през лятото идваха по 1000 души всяка събота и неделя“, казва за 24rodopi.com Айше. Безработната жена кандидатствала за помощи за отопление, ама й рекли „нали имаш крави, за какво са ти?“.
Възмутена, но не й пука особено. Четири лева струва турско кафе в пластмасова чашка. Бирата е 3 лева, вафлата 2. Буркан с телешко месо е 12 лева, кило домашно краве сирене е 10.
„Сега няма, кравите са бременни. Догодина вече. Много купуват хората. Идват от цялата страна. Снимат, разхождат се, въдици пускат за риба. Правят си барбекю тук. Добре, че през почивните дни идват снахата и синът да помагат“, казва Айше.
Четири телета в буркани са заминали за гостите на Лисиците. Почти всеки от малцината останали жители продава нещо домашно на туристите. Така се издържа едно село без път до него. Стопанство в буркани.
„Трудно се правят буркани с месо. Викам колач от Широко поле за телетата. После месото се пече като чушки за лютеница, след това един час във фурна, а после бурканите се стерилизират, цяла нощ на печката. 10 години може да изкара така месото“, казва Айше.
Из порутеното село едва може да се мерне човек. Крави и телета обикалят, но най-опасен е бял кон, собственост на местния тракторист. „Пазете се, не минавайте наблизо. Луд е. Напада, рита, хапе“, предупреждава Кязим.
Като падне сняг пък… Всички имат брашно и олио, месят си хляб и не излизат.
