Напоследък все си говорим колко сме бедни, колко е скъп животът, колко са ниски доходите ни, как не можем да си погасим сметките, а работим здраво и ежедневно.
Трудно е да връзваме двата края и това е нормално, след като:
Минималната пенсия в България е 161 лв., максималната е 910 лв. (броят се на пръсти пенсионерите с такава).
Минималната работна заплата в България е 460 лева, минималната работна часова ставка 2,77 лв.
Няма да коментираме парите за осигуровки и други фондове, които уж ще се грижат за нас… някога.
В предходния ми коментар надълго и нашироко писах за това колко средства трябва да отделим, за да платим безобразните сметки за парно, ток, вода и т.н.
Добавяме и данъците, които всяка година по това време плащаме и на фона на мизерния ни живот са в колосални размери.
Да помислим как се разпределят те – плащаме на онези 240 лумпени в Народното събрание да живеят нормално.
Хубаво – поне някой в тази държава трябва да живее добре.
После от нашите пари си купуват “служебни“ коли, плащат се командировки, плащаме им още тоалетната хартия в НС и им остават пари да захлебят с кюфтенцата в бюфета – на аванта, за наша сметка.
После имаме разни малоумни програми, които се създават, за да се точат пари. Ромите са най-приятни за финансиране и впрочем гълтат доста от бюджета – това са толкова много чавета за изхранване. Толкова много добавки за взимане.
Минаваме към други разходи като покриване на милиардите заеми, които бяха изтеглени, преминем през нескопосаното кърпене на дупките по улиците, организиране на избори и всякакви подобни “социални дейности“, които целят да подобрят живота ни в страната…
Хубаво – кражби, присвояване, лошо разпределение на данъците – нищо ново под слънцето.
Знаете ли обаче къде отива един тлъст процент от нашите данъци?
В затворите. При затворниците. За тяхната издръжка.
Без значение дали са зад решетките за дребна кражба или жестоко убийство, изнасилване и прочее гнусно престъпление, затворниците, повярвайте, живот си живеят.
В затвора им е топло, почиват си, има кой да им чисти и сервира топла храна – 1-во, 2-ро и 3-то, че иначе не е по европейските стандарти. В свободното време се записват на разни курсове, изнасят им концерти, гледат телевизия, спортуват, пазаруват си от лафката в затвора или просто кротко обмислят следващото си престъпление.
Междувременно, ние всички плащаме за тяхната издръжка, тя варира, но излиза горе-долу около 1000 лева МЕСЕЧНО за ЕДИН затворник.
За да е ОК стандартът му на живот в затвора.
Под “всички“ имам предвид дори и близките на убитите – те са принудени да плащат на убийците на техните деца, приятели, роднини.
За капак, на тях няма кой да помогне, нито финансво, нито психически.
Държавата не мисли за жертвите. Мисли за убийците.
Държавата не мисли за невините, мисли за грешните.
Не помага на нуждаещите се, дава на убийците.
Държавата ни, в която НИЕ бедните, невинните, с чисто досие, плащаме, за да живеят ДОБРЕ престъпниците.
Да преживяват с повече от един БГ пенсионер (160лв.). От една самотна майка.(150 лв). От едно болно дете.
От учител (660лв). От доктор. От пожарникар.
От всички нас.
Държавата, в която да си затворник е лукс.
Просто България.
