Над 300 са дестинациите в България, където може да се намери разсипно самородно злато. Най-често това са коритата на реки или стари златодобивни разсипи, показват данни от картата на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ). “България е едно от най-златоносните места в Европа”, казва председателят на БАТСЗМ Кирил Стаменов за “Монитор“. Според него най-голямото находище е Централна Средна гора. По думите му, някога тя е била най-високата планина в България, но след разместване и повдигане на пластовете това се е променило. “От Ихтиманско до Стара Загора и реките са златоносни”, каза още Стаменов. На второ място са Източните Родопи и Странджа заедно със Северозападна България. Само от Берковица до Белоградчик, от двете страни на планината, има златоносни дерета, които продължават и към Сърбия – към Ниш и Пирот, където също се намира злато. Чистотата на самородното злато варира между 19-23 карата. Освен златоносни реки и рудници на картата са отбелязани и източници на минерали, както и къде някога са падали метеорити у нас. На тези места могат да се намерят и рубини. “Всъщност геоложката карта на България не е обновявана от 70-80-те години на миналия век, а заради земетресения и наводнения има промени по коритото на реките”, обясни Стаменов. Така картата помага да се създаде по-ясна представа какви находища има у нас. За нея помагат и биолози и геолози. Любопитното е, че хобито се практикува не само от сънародници, но и от чужденци, които посещават България в търсене на злато. За уикенда пристигат хора от Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Косово, Чехия и Румъния. Интерес има и от Полша, Германия и Чехия. Стаменов обаче предупреди, че с тази дейност не се забогатява. “Това е хоби, не може, като отидеш на реката, да станеш милионер”, коментира експертът. Факт е обаче, че цената на златото расте. От 80 лв. за грам сега то се продава за 120 лв. Прогнозите са до септември цената да скочи до 200-210 лв. на грам. Законът за подземните богатства позволява търсенето на злато да се практикува като хоби, но това не е разрешено в исторически или археологически обекти, както и в природни паркове и резервати. При морските плажове също трябва да се подхожда отговорно – при археологически плажове като Созопол, Несебър и други има концесионери и не е добре да се търси. Самото хоби не е скъпо, но все пак трябва да се влагат пари, време и усилия. Затова и експерти съветват да ходим подготвени. Само в следващите 2 месеца ще се състоят няколко събора в община Враца и в Маджарово, където ще има безплатни курсове и обучения, състезания за деца. Разбира се, това ще става при спазване на дистанция и носене на маски.
Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/nad-300-ktcheta-v-planini-i-reki-kriyat-samorodno-zlato_news768863.html
