На 3 април 1879 г. София става столица на България. Това се случва по предложение на Марин Дринов пред Учредителното народно събрание.
Тогава в градчето живеят 11 694 души. Днес населението на столицата наброява 1 386 779 души.
Преди 144 г. тук е имало 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи.
Знаете ли, че най-старото име на нашата столица е Сердонполис? Или пък че 240 километра е приблизителната дължина на тунелите, които преминават през София?
Ето кои са най-старите квартали на София.
1. Овча купел
Преди години мястото е било голо поле край София. Застрояването започва през XIX век.
А историята на името се свързва с голямото земетресение през 1858 г. След него бликва вода, която се оказва минерална. През 1909 Овча купел получава името си. Кръщават го така, защото овчарите водели стадата да пасат и пият от напоените поляни и по този начин лекували животните.
Думата „купел“ идва от Библията. Значението й е съд, в който се кръщават младенци. С водата от Овча купел са се къпели хора с различни заболявания и след това са били изцелени. През 1914 в квартала е построена обществена къпалня. До банята е открита и болница за рехабилитация, която е на мястото си и до ден днешен. Кварталът е започнал да се разраства, получил славата на курорт.
В днешно време в „Овча купел“ има 2 университета, а от скоро минава и линия на метрото. В старата част няколко парка радват хората със зеленината си, като в момента се подготвя озеленяването на още една площадка в близост до Нов български университет.
Интересна забележителност около парка е стадионът. Той се намира между квартал Славия и Овча купел. Многолицев е, като там играе мачовете си домакинът- ПФК „Славия“. С капацитет от 25556 места, това е едно от най-големите спортни съоръжения в България.
Близо до автогарата в „Овча купел“ се намира паркът на квартала.
През 2010 беше открит и театър. Той е се намира в Нов български университет. Залата е амфитеатрална и поддържа 120 места. Звукът е изключително качествен, тъй като аудио системата е Dolby Surround. В общи линии не отстъпва по нищо на модерните киносалони в моловете. В „Университетския театър“ можете да се насладите на постановки, които са режисирани от някои от преподавателите и студентите на множеството арт специалности в „НБУ“, а и от гости.
2. Надежда
Хората започват да се заселват тук от 1906 г. Първи дошли работещи в железниците, както и занаятчии.
През 1923 днешният квартал е прераснал от махала в село. От 1934 става център на община, която събира Връбница, Илиянци, Обеля, Модерно предградие.
След 1963 тези села се отделят, а Надежда продължава да бъде община. Кварталът е кръстен на най-малката сестра на Цар Борис III – княгиня Надежда. Чрез името си тя предава послание на местните жители – кварталът да расте и преуспява.
Днес „Надежда“ е разположен на 19 300 дка, а населението му е 77 000 души. Разделен е на части – I, II, III, IV, ж.к „Толстой, ж.к. Свобода“, „Триъгълника“, кв. „Илиянци“ и „Требич“. Празникът на квартала е на деня на Свети дух.
3. Красно село
Първият заселник е от Панагюрище, казва се Димитър Геров и е майстор на черешови топчета. По това време София се е простирала до болница „Пирогов“. Къщата на Геров е била първата в „Красно село“. 1900-та е годината, през която са построени линии за трамвая.
През 1903 година жителите са станали повече и тогава е дошъл моментът да се даде име на квартала. Едни искали той да бъде кръстен Малиново, други – Ягодово, а трети – Градината.
Заради разнобоя хората решили да попитат поета Иван Вазов, защото знаели, че той обичал да минава с трамвая през селището. Тогава Вазов предложил името „Красно село“ – заради малките къщички, покрай които пътувал. Намирал ги за много красиви и си представял, че след време ще има хубаво село на това място.
Празникът на квартала е на 18 септември. Той се чества в парк „Хиподрума“, който се намира в полите на Витоша и се слави с чистия си въздух.
4. Княжево
Този квартал също е бил село. През годините е наричан Клисура и „Бали ефенди“ по турско време. То идва от ислямски духовник, много уважаван от местните. След като България бива освободена, първият ни княз – Александър Батенберг, посещавал минералните бани. Той много харесвал въздуха и гледката към Витоша.
Разказал впечатленията си на Стефан Стамболов и му споделил, че има желание да построи резиденция там. Тогава Стамболов отвърнал, че щом това ще бъде главната квартира на княз Александър Батенберг, то трябва да бъде кръстено на неговата титла – „Княжево“
Вече 134 години кварталът носи това име.
Още преди да стане част от София, животът в Княжево е бил много оживен. Всеки уикенд множество софиянци го посещават заради хубавия въздух и близостта му до Витоша, а пътеките, които водят към планината, са изключително красиви маршрути. Минералната вода е чудесна за пиене.
Княжево е първата индустриална зона в София. Там преди години е бил построен фабричен комин. Първи са и фабриките за текстил, за бира и спирт, хартия, кожени изделия, за оцет и за парно боядисване. Според легендите Васил Левски е създал революционен комитет в Княжево. Там също е бил развит спортът, както и туризмът.
Интересно събитие, което се организира в квартала на 13 септември, е „Княжево фест“. Посетителите се наслаждават на музика, приложни изкуства, фотография, кино, предлагат се развлечения за възрастни и деца.
5. Редута
За името на кварталът има различни версии. Една от тях е, че идва от турската дума „табия“. Това означава укрепен форт с батарея. Редута е съществувал още след Кримската война през 1856 година, като целта е била отбранителна. През Руско – турската война (1877 – 1878) и Балканската война (1912 – 1913) кварталът е бил военен форт. Там е имало система от редути ( съоръжения, подготвени за тактическа отбрана). Друга легенда свързва името с френската дума „редут“, която означава съоръжение от затворен вид.
Първото наименование на квартала е Слатински Редут. В началото на XX това е било хълм с много ливади. След това започнало заселването му. В квартала и до ден днешен има голям бункер. Той е част от 9-те галерийни скривалища под София. 6. Горна баня
Това е част от административния район на „Овча купел“. Първите хора заселват мястото още през Средновековието. След това Горна баня не оцелява. Възражда се когато са открити лековитите минерални извори. От селилще в квартал се превръща през 1938 година.
В Горна баня е имало и турски чифлик, който Александър Батенберг е закупил, уточнява Стандарт.
Също като Княжево, и Горна баня е красив квартал с чист въздух. Интересна локация там са „Бонсовите поляни“. Има и хижа, която е на 966 метра надморска височина, с 13 легла. Там също така има и ресторант, който лятото е с градина. На един час път от „Бонсови поляни“ е хижа „Черният кос“.
