71,597 милиона жители на Европейския съюз са били в риск от бедност през 2024 г. Малка България се отчита с 1,4 млн. свои жители в тази категория и категорично заема първото място в общността по дял на тези хора от общото население, показват публикувани от Евростат окончателни данни за миналата година.
Година по-рано страната ни беше чак на четвърто място по този показател, а е имало години, когато е била дори на пета позиция.
Въпреки че като цяло тенденцията през последното десетилетие е към намаляване на хората в риск от бедност и социално изключване, трябва да се отчете фактът, че населението през това време също намалява и така почти винаги около една пета от българите се оказват бедни.
Но за първи път от близо десетилетие Северозападният регион у нас не е на първо място по дял на хората в лошо материално състояние. Този път това е Южният централен регион.
В него влизат областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян и Кърджали
Там малко над 30% от населението е в риск от бедност и социално изключване, докато средният за България показател е 21,7% при средно за ЕС 16,2%. Все пак нито един български регион не влиза в топ 10 на ЕС по бедност – тази класация се води от отвъдморските територии на Франция, Калабрия в Южна Италия и ред други.
В продължение на 8 поредни години най-беден у нас беше Северозападният регион – областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен. Югозападният, в който влиза и столицата наред с Перник, Кюстендил и Благоевград, традиционно, е с най-малко бедни хора – 13,8% за 2024 г.
За да определи хората в риск от бедност и социално изключване, Евростат използва три критерия. Единият е доходите да са под 60% от медианния доход за страната, което в България съвпада с линията на бедност – сумата, която остава след данъци и социални трансфери. Вторият критерий са материалните лишения – дали човекът не може да си позволи над 7 от общо 13 основни блага, като възможността да посрещне неочаквани разходи, да излиза с приятели, да има поне по два чифта сезонни обувки и т.н.
Третият критерий е работната интензивност. Ако членовете на едно домакинство работят до едва 20% от нормалното работно време, което е 40 часа седмично, се водят хора с ниска работна интензивност./ „24 часа“
