В последните години Бургас получи спорната слава на град на мутрите.
Действително тук и в региона в десетилетията на прехода се родиха „читични“ фигури от ъндъргарунда като Митьо Очите, Георги Николов- Мечката, Диян Боксьор, Малката и Голямата Рижа, Троянеца и още много други знайни и незнайни фигури.
Градът пък се превърна в гара-разпределителна на наркотиците, оръжейните пратки и контрабандните канали по суша, въздух и вода. Това създаде на морския град един особен ореол. да не говорим, че криминалните новини тук не секват, особено през лятото.
Неслучайно Бургас се нарича и градът на батките, като всеки втори млад мъж ходи с анцунг с качулка, с крещящи татуировки и намръщена физиономия. Подражанието е като заразна болест.
{josociallocker}Дали обаче градът заслужава да бъде наричан и определян само по този начин. Все пак да не забравяме, че в Бургас са родени личности и артисти като Апостол Карамитев и Георги Калоянчев, поети като Христо Фотев и Недялко Йорданов. Поетеси като незабравимата и непрежалима Петя Дубарова. Музиканти като Стефан Диомов и неговата „Тоника“, както и следващите групи, които той игради. Тони Димитрова също е един от символите на града. Списъкът е много дълъг.
Самата културна програма, обществения живот и общността на местните интелектуалци създава една своеобразна аура, която е неповторима и няма такава в другите градове. Това също е Бургас. И то истинския.
Всъщност как трябва да се нарича градът – на мутрите или на хората с призвание, това може всеки да прецени.{/josociallocker}
