Община Ловеч има намерението да възроди традицията на традиционния Есенен панаир в града край река Осъм, който в миналото събираше много търговци и граждани. Ако обстановката в началото на септември позволява, събитието ще предложи богата програма. Така отчасти ще се компенсират несъстоялите се пролетни събития като празника на Ловеч и Цветница.
Идеята за панаира е лансирана още през 1922 г. пред тогавашния Общински съвет, но поради финансови затруднения обаче тя не е одобрена. През 1924 г. кметът на Ловеч Цанко Дерибеев успява да го организира в дните от 7 до 12 септември. Имало е изискване – всички участници в панаира да бъдат от Ловешка околия, а излаганите произведения да са само изключително тяхно производство. Властите отправят молба до управляващия Ловчанска епархия Негово преосвещенство митрополит Максим (бъдещ патриарх) да отслужи водосвет. Ортанизаторите раздават и парични награди. Най-младият победител е Цвятко Йорданов (12 г.) от Хлевене. Той получава 300 лв. за изработената от него на ръка детска пушка, образец „Манлихер“. Интересно откъде ли е гледал оригинала?
Но провеждането на панаира поражда и отрицателни оценки. Защото след втория панаир през 1925 г., на страниците на в. „Кооперативна воля“, (бр. 15 от 17 септември 1925 г.) гражданин на Ловеч се изказва негативно по отношение на провеждане и протичане на панаира. С остър сарказъм и унищожителна критика ловчалията поставя под въпрос провеждането на панаира в Ловеч. Въпреки това панаирът се запазва до 1974 г. В началото на следващата година зам.- председателят на ИК на ГНС Мирослав Христов прави устно предложение за спиране на ежегодния есенен панаир. На свое заседание от 29 март ГНС приема предложението и прекратява провеждането на есенния панаир в Ловеч.
През септември 2001 г. панаирът отново е възстановен с решение на Общинския съвет – Ловеч, но през следващото десетилетие той загуби своята сила. Сега се подготвя следващото презареждане.
