Любителите на планината и на разходките сред природа могат да нощуват в обща спалня срещу 20 лева, пише „Телеграф“.
Това е цената, на която туристите могат да си отдъхнат след изморителен преход. Все повече хижи обаче правят възможните преобразувания и предлагат самостоятелни стаи с по две или три легла за около 30 лева, като рядко се надвишава тази цена.
Фактори
„Върху ценообразуването на нощувките в хижите влияят много фактори – дали е самостоятелна стая или обща спалня, какви са предлаганите условия – собствена, обща или външна баня, големината и видът на направените ремонти и подобрения, разходите за отопление и други подобни“, обясни Иван Панкев, експерт „Хижна дейност и маркировка“ в Сдружение „Български туристически съюз“.
Освен обстановката в самата постройка важно условие е и дали до хижата има автомобилен път, както и дали се намира в защитена територия. В хижите и заслоните с такова местоположение дори най-малките ремонти трябва да се съгласуват и одобрят от управлението на националния парк, съответно на природния парк или резервата.
„За конструктивни изменения не може да става и дума“, допълва Панкев. Всички членове на туристически дружества от системата на БТС с платен членски внос за текущата година ползват отстъпка от цената.
Правилник
В туристическите хижи всеки може да се нахрани с това, което си носи, категорични са от БТС. „Не само няма условие за задължителна консумация, но точно обратното, за да бъде категоризиран един обект с такъв статут, той задължително трябва да разполага със столова, където туристите могат спокойно да консумират храната и напитките, които си носят.
В някои от хижите има и условия за приготвяне на собствена храна, но това е рядкост“, уточни още Панкев. Предлаганата храна от стопаните на хижата пък зависи от готваческите им умения, но и от трудността, с която се доставят продуктите.
За някои високопланински хижи и заслони те се носят на гръб или с коне. Неписано правило е винаги да има супа и хляб, защото така всеки може да се нахрани след дълъг поход.
Колкото до вътрешния ред в хижите, има правилник, който определя поведението на посетителите. Хижарят като стопанин на туристическия дом може да изисква този ред да се спазва.
Според правилника на хижите в системата на „Българския туристически съюз“ в обектите, които се намират в населени места, има определено работно време. „Във високопланинските и отдалечените хижи се приемат туристи по всяко време на деня и годината, като в тях задължително се осигурява подслон, дори и при липса на свободни легла“, посочва експертът на БТС.
Той отбелязва, че правилата, касаещи туристите, са доста либерални, единствената забраната е да се консумират храни и напитки в спалните помещения. Изисква се и съобразяване с времето за сън и почивка от 22.30 часа до 6 часа, както и да се пали огън и да се разполагат биваци само на специално предвидените за целта места.
Собственост
Около 200 са хижите и заслоните, които са под юрисдикцията на БТС. Туристическият съюз обаче управлява директно само 20, а останалите са предоставени безвъзмездно на туристическите дружества, членове на съюза.
Хижите у нас обаче са многократно повече. През последните 30 години стотици са станали частна собственост, някои са препродавани по няколко пъти. Това се случи, защото години наред никой не се занимаваше с тези обекти.
Някои се превърнаха в руини, за други бяха извадени констативни протоколи и вече не са в системата на БТС, а пък немалка част са строени с доброволчески труд и дарения. „Най-фрапантен е случаят с хижите в района на Боровец, които почти без изключение са завзети от местното туристическо дружество „Рилски турист“, изключено още преди години от БТС“, посочи Иван Панкев.
Останалите в системата на БТС обекти са преотстъпени на туристическите дружества, членове на сдружението, с безсрочни и безвъзмездни договори за стопанисване и управление. Няколко от обектите, за които БТС има акт за собственост и са под прякото управление на централата, се отдават с договори за наем, които често са символични.
Пътеки
Според действащия в момента правилник за маркировката на туристическите пътища у нас маркирането на пътеките се извършва от „Българския туристически съюз“ и дружествата, които членуват в него.
Материална подкрепа оказват министерствата на околната среда и на земеделието, Планинската спасителна служба, общини и други организации, уточняват от БТС. Когато маршрутът попада в защитена зона, той задължително се съгласува с управлението на зоната.
Самата маркировка е държавна собственост и се финансира от държавата. В последните години държавата е абдикирала от тези си задължения и това се е отразило на състоянието, особено когато става въпрос за зимна, колова маркировка, чието изграждане и поддържане е трудно реализируемо и скъпо струващо начинание, коментират от БТС.
Деца учат как се пали лагерен огън
БТС има амбиция да възроди Юношеския туристически съюз, който е бил основан още в далечната 1908 г. Самият Български туристически съюз е едно от най-старите доброволни сдружения у нас. Идеята на младежката организация винаги е била да се възпитават младите в родолюбие, като опознават природата и планините.
Рестартът на ЮТС е даден с организирането на туристически образователни лагери за деца от 7 до 18 г. По време на лагерите ще има походи, обучения, посещения на интересни и важни туристически обекти в България.
Децата ще научат как се пали лагерен огън, как да се ориентират с компас и карта, да разпъват палатка, да подреждат раниците си за поход. Те се подготвят и за важни умения в планината като оказване на първа помощ, ще придобият знания, свързани с пребиваването и опазването на природата и биоразнообразието в района. В БТС вече постъпвали заявки за включване в младежките лагери.
