Могат ли българските села да оцелеят? От безлюдни места за напускане да се превърнат в предпочитани пред бетонните градски квартали места за живеене? Една инициатива във Фейсбук дава шанс за подобна промяна.
Спомняте ли си романтичния филм на Майк Нюъл „Четири сватби и едно погребение“? Ако перифразираме заглавието му, за да опишем демографската ситуация в българското село, то тъжният филм ще се казва „Двадесет погребения и една сватба“. Точно това показва съотношението между броя на сватбите и смъртните случаи в селските райони.
Понастоящем селското население на България намалява с над два пъти по-високи темпове в сравнение с депопулацията на градовете. Дори ситуацията да не се влоши, обезлюдяването на селата ще доведе до образуването на обширни демографски пустини в едни от най-плодородните райони на Европа в рамките на следващите пет десетилетия, сочат демографски прогнози. Жителите на 95 % от селата бързо се топят, а средната възраст на хората в повечето от малките и най-малките села често е близо или над пенсионната. Съдбата на около 3000 села, разположени върху половината от територията на България, виси на косъм. Рисковете поне половината от тези селища да се обезлюдят напълно още към 2050 г. стават все по-реални при сегашните темпове на демографско и социално-икономическо развитие и липсата на адекватни и действени политики за селските райони.
Живот под наем без наем
Преди две години неколцина ентусиасти създават във Фейсбук група, чиято цел е да насърчи преселването на жители на градовете в селските райони. Целта на сегашните 32 500 участници в инициативата е хора от цяла България да могат да предоставят чрез обяви на сайта beznaem.com изоставени от тях жилища в селата на желаещи, които да ги обитават и да се грижат за къщите и земята в някога китните селски дворове.
Организатор на начинанието е 52-годишната артистка в Бургаския куклен театър Ирена Ненчева, която от три години се е преселила от морския град в китното странджанско селце Драчево. „Направихме голяма глупост, като обърнахме гръб на нашите села и се набутахме в безличните градски „бункери“, предлагащи сиво еднообразие и липса на нормални човешки комуникации. Сега осъзнавам, че бягството от селата е било предрешено още с колективизацията и ТКЗС-тата, но оттогава остана и нарицателното отношение за безперспективността на живота на село“, посочва Ненчева. Опитът й да се нанесе в някоя от многото занемарени къщи в Драчево завършват с провал. „Чудя се на тези, които оставят селските им домове да се разпадат, но не дават на никой да им вдъхне нов живот. Принудих се да си купя студио в селото на една трета от цената на панелна гарсониера в Бургас. Но реших, че трябва да направя нещо срещу безхаберието на собствениците на безброй разпадащи се селски къщи с обрасли дворове“, споделя актрисата. Тя вече сама си произвежда зеленчуците и плодовете и се радва на възможностите да общува ежедневно със съселяните си.
Капаните пред живота на село{josociallocker}
Търсенето на селски жилища без наем обаче крие рискове и за двете страни. „Много от собствениците се опасяват да не останат излъгани. Затова нашият сайт препоръчва отношенията между стопанин и обитател да бъдат уредени с договор, а партидите за тока и водата да бъдат прехвърлени на новите обитатели“, съветва Ненчева. Нейната помощничка в инициативата Светла Георгиева добавя, че нерядко заживелите на село осъзнават, че селският поминък и трудностите им идват в повече и след месец-два зарязват новото си местожителство. „В един от случаите хората се бяха съгласили да дадат без наем имота си, но в последния момент научиха, че новите му стопани се канят да го използват за развъждане на голямо стадо крави, а не като свой дом. И всичко, разбира се, пропадна“, свидетелства Георгиева.
Но въпреки съмненията, подозренията и наслоеното с десетилетия отрицателно отношение към живота на село, инициаторите на „Живот под наем без наем“ имат сигурна информация за 126 успешно приключили настанявания на нови обитатели и вероятно на още десетки недекларирани във Фейсбук осъществени сделки.
Интерес към инициативата вече проявяват хора от Германия и Русия. „Фактът, че в българските села живеят вече няколко хиляди чужденци, засега не е заразителен за българите. Търсенето се свежда почти изключително до възможности за заселване в селища до 25 километра от София, Пловдив, Варна и Бургас. Не срещаме никаква подкрепа от институциите – нито от централните, нито от общинските власти. Горещо препоръчвам желаещите да заживеят в селата да имат солиден собствен транспорт, защото през зимата става трудно да се ходи до градовете на работа и по нетърпящи отлагане нужди. Сигурността в много села също е голям проблем. Но за мен тези трудности не означават нищо пред възможността да живея сред идиличната красота на Странджа“, категорична е Ирина.
Източник – Дойче Веле{/josociallocker}
