Въвеждането на еврото е номинална промяна и като такава няма връзка с увеличаването на инфлацията. Това посочват от Фискалния съвет на България в свой анализ, изследващ нивото на инфлация в няколко държави от еврозоната три години преди и три години след въвеждането на еврото, предаде БТА.
Според институцията инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика.
Цените и доходите у нас се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че и страната ни беше в паричен съвет (валутен борд ), отбелязват от Фискалния съвет. Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените (инфлация) често е по-скоро психологическо, а не реално, пише в анализа.
Фискалният съвет отчита, че преди въвеждане на еврото се наблюдава умерено до силно повишаване на инфлацията в разглежданите страни и по-конкретно – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.
Първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три държави – Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). В три държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).
През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките шест държави. Въпреки завишените нива в Хърватия данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото, се посочва в анализа.
