Европейският съюз скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото още от 1 януари 2026 г. По този начин страната ще стане 21-вият член на валутния съюз на блока. Това съобщава „Политико“.
След години на изчакване, няколко служители заявиха пред изданието, че Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква най-накрая да дадат своето одобрение в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.
Присъединяването на България към еврозоната ще помогне на страната да увеличи търговията си с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието си в Брюксел.
„Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България – ще участваме в процеса на вземане на решения в ЕЦБ,“ заяви Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер, пред „Политико“.
В продължение на десетилетия левът беше фиксиран към еврото, но страната нямаше глас при решенията по паричната политика на ЕЦБ, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано през 2026 г., управителят на Българската народна банка ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Все пак, като едва 13-ата по големина икономика в съюза, с дял под 1 процент от брутния вътрешен продукт на еврозоната, влиянието на страната в Съвета ще бъде ограничено.
Критиците предупреждават обаче, че тази стъпка не е без риск. Приемането на единната валута би могло, например, да доведе поне до еднократно повишаване на цените, като особено силно засегне по-бедните домакинства в селските райони, тъй като бизнесът се възползва от прехода.
В средносрочен план ниските вътрешни цени също са склонни да се изравняват с по-високите европейски норми благодарение на засилената търговия в рамките на блока. Това беше моделът при последните страни, приели еврото, като Словакия, Естония и Литва, всички от които първоначално преживяха повишаване на инфлацията.
Най-остри са опасенията, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малко избор.
„Някои избиратели са скептични не защото са евроскептици, а поради опасения от покачване на разходите за живот“, казва Пеканов, който е един от основните поддръжници на приемането на еврото.
Като реагира на подобни тревоги, президентът Румен Радев предизвика шок в страната, след като по-рано този месец обяви, че иска да организира национален референдум за отлагане на приемането на еврото.
Това обаче е малко вероятно да бъде позволено от Конституционния съд, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.
Изявлението на Радев също не среща подкрепа в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.
Във вторник премиерът Росен Желязков заяви: „Няма смисъл, в момент когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото ще е само от полза за конкурентоспособността на икономиката ни, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и всява страх у тях.“
София в момента е на път да изпълни критериите за членство в еврозоната, след като успя да свали инфлацията до целевото равнище – една от най-големите пречки в процеса досега.
За да се присъедини към еврото, средната инфлация в България от април 2024 до април 2025 трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от инфлацията на трите държави в ЕС с най-ниски нива на инфлация.
През 2024 г. това са Ирландия (1 процент), Италия (1,4 процента) и Люксембург (1,6 процента).
Инфлацията в България спадна от 4,7 процента през 2023 г. до 2,6 процента през 2024 г. Очаква се обаче тя да се повиши до 3,6 процента тази година – значително над нивото от 2,1 процента в еврозоната за 2025 г. – главно поради увеличението на ДДС за много стоки в началото на годината.
