Невиждано увеличаване на детските инвазивни стрептококови инфекции в Европа след премахването на ограничителните мерки в контекста на пандемията от COVID-19. Това разкрива проучване, представено в Букурещ на 43-и конгрес на Европейското дружество по детски инфекциозни болести, който приключва днес. Само в периода от октомври 2022 г. до началото на 2023 г. тежките случаи на инвазивен стрептокок А – стрептококус пиогенес – са се увеличили с над 370 процента. Оповестяването на данните по случайност съвпада с паниката, обзела Гърция от огнищата на инвазивна бактериална стрептококова инфекция, отнела след септичен шок живота на 5-годишно момиченце в Солун. Допуска се, че се е заразило в детската градина, която посещава, защото там са открити и други деца с бактерията.
За 2 часа загубих здраво дете, защото стрептококът е попаднал в кръвта, разказва съкрушеният баща. Според публикации в гръцки медии случаи на стрептококови инфекции има и в общини в Серес, Атика и Крит. Навсякъде първата реакция на местните училищни власти е затваряне на детски градини и начални училища, в които е имало болни. Президентът на Националната организация за обществено здраве на Гърция Христос Хадзихристодулу смята, че по-голям ефект би имало заразените деца да остават вкъщи поне 24 часа след започване на антибиотици, често миене на ръцете, избягване на размяна на лични вещи и поддържане на чистота в класните стаи.
Всъщност бактерията, която понякога причинява смъртоносната форма на болестта, е широко разпространена и може да бъде открита по кожата, в гърлото или носа. Около 5% от здравите хора я имат в гърлото си, без да са болни. През зимните месеци тези здрави носители могат да достигнат 20%. Бактерията обаче има много роли: от безсимптомно носителство в типичните места, през причинител на банални фарингити и скарлатина, до развиващ се за часове сепсис.
В повечето случаи бактерията не е животозастрашаваща, ако се диагностицира рано. Смъртоносните инфекции са редки, но след пандемията бележат ръст. Въпреки че повечето случаи не са сериозни, инвазивните форми са особено опасни – около 25% може да имат летален край.
Стрептококът се разпространява чрез кашляне, кихане, по-рядко от пипане на предмети, върху които има капчици от секретите на болен или носител. Проучването е изследвало инвазивната стрептококова болест при деца на възраст от 0 до 17 години от 15 държави – Франция, Нидерландия, Испания, Италия, Латвия, Гърция, Обединеното кралство, Дания, Швейцария, Австрия, Полша, Словения, Белгия, Исландия и Германия. До смърт са довели 3,6% от инфекциите. Процентът е близък до вече познатото за инвазивния стрептокок. Но в реални животи това е повече от преди поради общото увеличение на случаите. В центъра е въпросът без категоричен отговор защо нарастват болните.
Едно от обясненията е, че след паузата на инфекции по време на пандемичните мерки след “връщането” на обичайните епидемии от грип, респираторен синцитиален вирус, варицела и други зарази те изтощават имунната система и носителството (наличието на стрептококовия микроб в назофаринкса) може по-лесно да се развие в стрептококова инфекция. Друга хипотеза е, че се е натрупала голяма група от податливи хора, особено деца, които вследствие на ограничителните мерки по време на пандемията са намалили излагането на типични инфекции с последваща липса на специфичен имунитет към стрептокока – ефект на т.нар. имунен дълг.
При висока температура, неразположение и зачервено гърло или обрив въпреки прекалено общата картина, педиатрите вече имат едно на ум, че може да става дума за стрептокок. Изключително важно е детето незабавно да бъде заведено на педиатър. Ако се забавим дори с един ден, може да е твърде късно. И дори няколко часа по-рано при лекаря може да му спасят живота.Обикновено още на втория ден след започване на терапията болните вече не са заразни, когато клиничните прояви са били стрептококов фарингит, тонзилит, скарлатина, отит или кожен абсцес. В случай че микробът попадне в нетипично място като кръвта или белите дробове, инфекцията става инвазивна и по кръвен път може да се разпространи и да засегне целия организъм.
Въпреки че стрептокок А обикновено заразява деца, възрастните също са податливи на него. Септичен шок от инфекция с бета-хемолитичния стрептокок от група А е възможен във всички възрасти. На второ място като рискова група след децата са хората над 65 г. Други утежняващи фактори са отслабен имунитет и напреднали хронични заболявания като сърдечна недостатъчност, затлъстяване, диабет, трудно зарастващи рани. Вероятно се намесва и комбинация от условията на околната среда и микробната потентност, а защо не и нови хиперагресивни щамове.
За половината от пациентите в токсичен шок не се знае входната врата на микроба. Трима от 10 души, които развият синдрома, загиват. При много други се налагат ампутации за отстраняване на тъкан, необратимо заразена от микроба, печално известен и като месоядна (“човекоядна”) бактерия.
