Германската медия Die Welt проведе мащабна симулация на хипотетичен руски военен удар срещу държава членка на НАТО, с цел да бъдат идентифицирани слабостите в реакцията на Германия и съюзниците ѝ.
Сценарият, макар и фиктивен, е изграден на базата на реалистични оценки на експерти по сигурността и беше реализиран под формата на т.нар. „военна игра“ – аналитично военно-политическо упражнение, използвано от правителства и армии за подготовка за кризисни ситуации.
Симулацията се развива в измислен момент – 27 октомври 2026 г., когато руски войски са струпани на границата с Литва и са в готовност да навлязат на територията на страната. В рамките на симулацията два екипа – „Син“ (германското правителство и съюзниците му) и „Червен“ (Кремъл) – изиграват ключовите решения в първите часове и дни на кризата. В ролите влизат бивши високопоставени политици, военни и експерти, сред които и бившият генерален секретар на ХДС Петер Таубер като федерален канцлер, както и политологът Александър Габуев в ролята на руски президент.
Военната симулация („уоргейм“), организирана от германската медия Die Welt, показва тревожен сценарий, при който Русия успява да постигне по-голямата част от целите си в Литва, без да разгръща мащабни сили, възползвайки се от колебанията и липсата на бърза реакция от страна на съюзниците в НАТО. Според анализа, Москва използва ограничен военен контингент и хибридни действия, за да създаде свършен факт на терен.
„Руснаците постигнаха повечето от целите си, без да преместят много от собствените си части“, заяви Бартломей Кот – анализатор по сигурността, който по време на учението играе ролята на полския министър-председател. В коментар за Wall Street Journal той подчертава, че симулацията е разкрила дълбоко вкоренен проблем в западното мислене: „След като се сблъскаме с руския наратив за ескалация, ние сме приели, че именно ние трябва да отстъпим.“
Ключов елемент в сценария е град Мариямполе в Южна Литва – стратегически възел, където се пресичат няколко основни европейски транспортни коридора. През него минава магистралата Via Baltica, използвана от ЕС и Украйна за достъп до балтийските държави през Полша, както и транзитният маршрут между Беларус и руския анклав Калининград, който Литва е задължена да поддържа отворен съгласно по-стар международен договор. В симулацията Русия интерпретира нахлуването и окупацията на Мариямполе като „хуманитарна мисия“.
По сценария Съединените щати отказват да се позоват на член 5 от договора на НАТО, който предвижда колективна отбрана. Германия се колебае да отговори на атаката, а разположената ѝ бригада в Литва не се намесва, след като Русия използва дронове за миниране на райони в близост до база на НАТО. Полша мобилизира войските си, но в крайна сметка решава да не ги изпраща на литовска територия.
„Възпирането не зависи само от военните способности, а и от това как противникът възприема нашата политическа воля“, коментира австрийският военен анализатор Франц-Стефан Гади, който в симулацията изпълнява ролята на началник на щаба на руската армия. По думите му именно очакваното колебание на Германия е било достатъчно, за да даде стратегическо предимство на „червения отбор“.
Според резултатите от симулацията Русия успява да постигне „повечето от целите си“ с първоначална сила от около 15 000 войници. Литовските военни обаче оспорват най-песимистичните изводи. Контраадмирал Гедрус Пременецкас, началник на Щаба на отбраната на Литва, заявява, че в реална ситуация страната и съюзниците ѝ биха разполагали с предварителна разузнавателна информация и че дори самостоятелно литовските въоръжени сили могат да се справят с ограничена операция около Мариямполе. Той подчертава и стратегическия риск за Москва: при конфликт с НАТО Русия може да загуби Калининград, което трябва ясно да бъде комуникирано като част от политиката на възпиране.
Симулацията не цели да предскаже бъдеща война, но подчертава уязвимости в европейската система за сигурност – най-вече в скоростта на вземане на решения и в демонстрирането на политическа воля в първите критични дни на една криза.
Упражнението е проведено в началото на декември 2025 г. в Университет на Бундесвера в Хамбург, със съдействието на German Wargaming Center към университета. Експертите са подпомагали разработването на сценария и са документирали вземаните решения, за да бъдат анализирани силните и слабите страни на институционалната реакция.
Сред основните изводи от симулацията е проблемът с комуникацията и т.нар. „електронен отпечатък“ на германските сили, включително разположената в Литва 45-а танкова бригада. Според анализи, цитирани в рамките на проекта, прекомерното използване на радиовръзки и сателитни комуникации прави подразделенията уязвими за противника. Именно такива слабости, които могат да бъдат отстранени предварително, са сред ключовите цели на симулацията
WELT подчертава, че подобни симулации не предсказват бъдещето, но помагат на политическите и военните ръководства да разберат логиката на потенциалния противник и да подобрят процеса на вземане на решения. Резултатите от упражнението ще бъдат представени публично чрез поредица от подкасти, публикации и телевизионни материали – рядък ход за формат, чиито изводи обикновено остават засекретени. Целта, според организаторите, е да се насърчи обществен дебат за готовността на Германия и НАТО за кризи и за значението на навременните решения в условията на нарастващо напрежение в Европа.
