Участието в офшорни зони може да бъде с редовно спечелени пари, чиито собственик предпочита да инвестира в чужбина, където да плаща значително по-малки данъци.
Втората възможност е когато тези пари са спечелени по криминален начин – търговия с наркотици, оръжие … и собственикът търси начин да ги инвестира, но не може да го направи в развитите държави.
Третата възможност е парите да са крадени.
Но във всеки случай, скандалът с „Панамските документи“ е действително голям.Това коментира в ефира на БНР икономистът проф. Гарабед Минасян.
„Постоянно се сблъскваме с такива истории, които подсказват необясними възможности за натрупването на такива грамадни суми. Например, сега се сещам за нашия народен представител Христо Бисеров, който в продължение на 25 години беше в Народното събрание и само в НС, и със своето присъствие успя да натрупа около 140 – 150 000 000”, посочва икономистът.
Законът позволява на българските граждани да изнасят капиталите си в чужбина. Повечето обаче отиват в швейцарски банки, коментира проф. Минасян.
По официални данни от платежния баланс, за периодика 2010-2014 година, тоест за 5 години, 8 милиарда евро български капитали са изнесени в чужбина. Къде са изнесени тези пари? Тези пари обикновено не отиват в офшорни зони, защото собствениците не са толкова вещи,за да могат да управляват тези активи далеч от България, обяснява бившият член на Управителния съвет на БНБ.
Според проф. Минасян, законите и институциите в страната допускат „реализирането на нерегламентирани дейности“:
„Кризата, която сега изживяваме, е по същество, институционална. Институциите у нас не функционират добре. В този смисъл, да търсим български пари някъде на 5000 км. или на 20 000 км. е абсолютно безнадеждна история, след като допускаме под носа ни, съвсем съзнателно едва ли не, да се измъкват милиони без да има никакви последствия.”
