Броят на загиналите след внезапните наводнения в индийските Хималаи днес се покачи до 74, като 101 души все още са в неизвестност, съобщава „Ройтерс“.
Миналата седмица след проливните дъждове в североизточния щат на Индия Сиким езерото Лонак преля и наводни околни речни долини, повреди язовир и причини разрушения в няколко села и град Рангпо, който се намира на около 50 км южно от столицата на щата Гангток.
Главният секретар на Сиким Виджай Бхушан Патак каза пред Ройтерс, че спасителите са открили 25 тела в щата. Освен това са открити телата на осем войници в съседния щат Западен Бенгал, който се намира надолу по течението. По думите му 101 души все още са в неизвестност. Според изявление на министерството на отбраната 14 военнослужещи са сред изчезналите.
Търсенето на оцелели беше затруднено от лошо време, повредените пътища и засегнатите линии за комуникация, а жителите на региона се опитват да разчистят тинята и отломките. Това е едно от най-лошите бедствия в индийските Хималаи от повече от 50 години. През октомври 1968 г. около 1000 души в щата са загинали при наводнения.
Парвин Шама, висшият областен служител на Джалпайгури в Западен Бенгал, каза, че 41 тела са открити в областта.
Сиким е с население от 650 000 души и се намира в планините между Непал, Бутан и Китай. В щата е паднал 101 мм дъжд през първите пет дни на октомври, което е повече от два пъти нормалното ниво.
Мукеш Кумар, 43-годишен работник, който е мигрирал в Рангпо, описва как той и съседите му са имали едва 10 минути да избягат, преди внезапното наводнение. „Ако не бяхме тръгнали още две минути, можеше да се удавим“, разказа той.
Жителите заявиха пред Ройтерс, че повечето хора, чиито жилища са били на приземния етаж, вероятно е нямало да оцелеят. 45-годишният Байджу Шарма, който ръководи бизнес с мебели, коментира, че къщата на негов съсед е била напълно затрупана.
Правителствени служители съобщиха, че около 2000 туристи, които са били в откъснатите райони на северен Сиким, са в безопасност. Държавните власти и армията са им предоставили храна и средства за комуникация, за да се свържат със семействата си.
