Бургаският апелативен съд потвърди 17-годишната ефективна присъда на Веселина Гинева, умишлено умъртвила бившия си съпруг, като го държала в плен и без почти никаква храна и вода.
Бившата детска учителка Веселина Гинева от Бургас е призната за виновна за това, че от май 2013 г. до август 2014 г. лишила противозаконно от свобода и държала заключен в апартамента си в к-с „Лазур“ болния си бивш съпруг Димитър Миразчийски. Тя е призната за виновна и в това, че за същия период, с користна цел, по особено мъчителен начин, предумишлено го умъртвила като системно не му давала достатъчно количество храна, вода и необходимите за заболяването му лекарства. Гинева оставила пенсионирания инженер от Нефтозавода в безпомощно състояние, лишила го е от необходимата квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия, вследствие на което на 1 август, 2014 г., Миразчийски издъхнал.
Веселина натъпкала измършавялото тяло в контейнер за смет на колелца и го изхвърлила край хотел „Парк“ в Морската градина. В продължение на две години „черната вдовица“, както стана известна Гинева, е теглила пенсията на бившия си мъж, криейки, че той е мъртъв. Ползвайки старо пълномощно, дадено й от Димитър, Веселина успяла да получи общо 21 140 лв., а на познати, включително и на дъщеря си казвала, че Димитър е настанен в Дом за възрастни. Тялото на бившия инженер е открито едва на 26 февруари 2015 г от работници
На подсъдимата е наложено най-тежкото от определените й отделни наказания за всяко едно от трите престъпления – 17 г. затвор при първоначален строг режим.
Въпреки че Гинева не се признава за виновна, Апелативните съдии напълно споделят като законосъобразни и обосновани правните изводи на Окръжен съд Бургас, направени въз основа на доказателствените материали и изяснените факти и обстоятелства по делото.
Въззивната инстанция е на мнение, че безспорно и категорично е доказано авторството на престъпленията, механизмът на извършването им, причината за настъпването на смъртта на пострадалия в резултат на кахексия, настъпила от системно недохранване и обезводняване, която предопределила фаталния му край, като категорично е установено, че смъртта му не е в резултат на друго заболяване.
Доказателствата по делото установяват, че Димитър Миразчийски е изпитвал непрекъснато глад, жажда и болка, което се потвърждава и от бележките, които собственоръчно е писал. Болният мъж е изпитвал ужас от неминуемо приближаващата смърт, което било свързано с преживяване на значителни мъки, болки и страдания в един продължителен период от време, категорични са съдебни експерти.
Позицията на Апелативния съд е, че престъплението е извършено по особено мъчителен за жертвата начин, както и че е налице пряк умисъл за извършването на всяко едно от посочените престъпления Подсъдимата системно не е давала на пострадалия достатъчно храна, вода и необходимите му лекарства, като е съзнавала опасността за живота му и по този начин е предвиждала и желаела настъпването на смъртта му, което обуславя пряк умисъл за убийство, аргументират се магистратите.
По делото са налице многобройни доказателства, че Гинева се е опитала да укрие, да заличи следите от престъплението и по този начин да избегне отговорността за стореното, пише още в мотивите на съда.
. След деянието Веселина е мислела единствено за себе си и как да остане ненаказана за стореното. Това поведение е целенасочено и организирано и я характеризира като човек, който напълно е съзнавал противоправността и неприемливостта на извършеното от нея, посочват в решението си апелативните съдии.
Нещо повече – според тях са налице условия за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание, но предвид липсата на протест от прокуратурата и забраната за влошаване положението на подсъдим в наказателния процес, то това не може да бъде сторено.
Съдът потвърди и мярката за неотклонение на Гинева „задържане под стража“.
Решението на Апелативен съд Бургас подлежи на обжалване и протест пред ВКС.
