България: текстилната работилница на Европа. Над 30 хил. работници в тази страна са заети в производството на рокли, тениски и ризи. С това заглавие френският телевизионен канал France Info съобщава, че България е на път да стане текстилната работилница на Европа.
В южната част на България се намира една от най-големите текстилни промишлености в Европа. Именно тук европейските марки вече произвеждат част от колекциите си. Не става дума за евтини дрешки за масова търговия, а за облекло от средния и висок диапазон, съобщава телевизията.
Как за няколко години България се превърна в новото Елдорадо на текстилната промишленост, в някои случаи по-конкурентна от китайската? Нейната работна сила е една от най-евтините в Европа.
В един от най-големите заводи в южната част на страната могат да се произвеждат до 5000 артикула седмично. Основният коз на страната е нейната работна сила – една от най-евтините в Европа. Работничките работят осем часа дневно за заплата от 230 евро месечно, по-малко, отколкото вземат за същия труд в Китай.
Това е тайната на конкурентните цени – 15 евро за най-обикновен панталон до 27 евро за по-изискан, които след това ще бъдат продадени във Франция за 10 пъти по-висока цена. „Това е изцяло готов продукт, всичко е направено от нас”, посочва изпълнителният директор на фирмата Васил Куюмджиев.
През последните 5 години България се превърна в текстилната фабрика на Европа – 2100 текстилни цеха работят на пълен капацитет. Повечето от цеховете са малки, a повечето от заплатите са ниски. Голяма част от служителите получават минималната работна заплата – 420 лв., но са съгласни да работят за толкова, а и нямат особен избор.
Една от фирмите произвежда плетени пуловери от много години за най-големите световни марки, които се продават в Германия и Холандия. Производствените разходи за един ленен пуловер са не повече от 5 евро, а в Холандия се продава за 60-70 евро.
Конкурентните цени и кратките срокове за доставка също допринасят за конкурентоспособността на българското производство. Поради географската близост, на българските стоки са необходими едва 3 седмици, за да пристигнат в Западна Европа. За сравнение доставките от Китай се получават за 8 седмици, а транспортните разходи са значително по-високи.
„Mаршрутът за доставка от България е много по-кратък. Когато става въпрос за малки количества, доставките от Китай не са рентабилни. Ние сме най-добрият вариант за поръчки между 200 и 1000 бройки“, казва Никола Трендафилов, директор на друго шивашко предприятие.
На етикетите на българските стоки пише „Произведено в Европа“, което също допринася за атрактивността им сред клиентите и ги прави много по-привлекателни от тези, произведени в Китай или Бангладеш.
