Земеделието в България е изправено пред сериозни структурни и климатични предизвикателства. Сред водещите проблеми за сектора са крайната разпокъсаност на земята, липсата на ефективна напоителна инфраструктура и недостига на квалифицирана работна ръка. Освен това пречка пред развитието на земеделието у нас са слабата преработвателна индустрия, ниската конкурентоспособност и монокултурното отглеждане. А уж сме било земеделска страна.
Раздробеността на земята затруднява механизацията и ефективността. Заради критичното ниво на напоителни системи секторът е зависим от сушата. Браншът се оплаква от липса на квалифицирана работна ръка, а и това е сезонен труд, не особено привлекателен. Субсидирането на земеделието в България се осъществява основно чрез Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, като през 2025 подпомагането надвиши 4,4 млрд. лева. Средствата включват директни плащания (ЕФГЗ) за площ и обвързана подкрепа за животни/продукция, управлявани от Държавен фонд „Земеделие“. Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2023-2027) подкрепя инвестиции в модернизация на стопанствата, млади фермери, преработка на продукция и екологични практики. Държавната помощ отива за специфични сектори, които се нуждаят от допълнителна подкрепа.
Освен европейските средства, всяка държава има право да подпомага сектора чрез национални доплащания и държавни помощи. Богатите западноевропейски държави често отделят значително по-големи национални ресурси за своите фермери, което създава изкривяване на конкуренцията. Покрай Covid кризата и войната в Украйна по-богатите страни инжектираха милиарди в своите производства, докато страни като България стоят на опашката в подпомагането на сектора. Неравнопоставеността за родното земеделие не е само външна, но и вътрешна. Например зърнопроизводство срещу сектор „плодове и зеленчуци“.
Голяма част от субсидиите у нас се концентрират в едрите зърнопроизводители поради модела на плащане „на декар“. Секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“ остават в по-неблагоприятна позиция, което води до висок внос на тези стоки от съседни страни и ЕС. Земеделците ни се оплакват от административната тежест и достъп до пазара. В повечето случаи Българските производители са изправени пред по-строги изисквания за доказване на разходи или по-сложна бюрокрация при усвояване на средствата. Дали е умишлено и ако да какво стои зад тази цел? Защо се спъва родното производство? Кой има полза от вноса?
Как е при големите?
Земеделската политика на Франция е една от най-силните и влиятелни в Европейския съюз, като страната е водещ производител на земеделска продукция в Европа. Тя е насочена към модернизация, екологизиране и осигуряване на стабилен доход за фермерите. Франция активно работи по нов законодателен пакет с основен акцент екологизиране на производството, въвеждане на по-устойчиви методи и намаляване на въздействието върху околната среда. Стратегическите планове на Франция по ОСП са насочени към укрепване на земеделските стопанства и насърчаване на устойчиви практики. Правителството от своя страна насърчава консумацията на местна продукция, особено в контекста на кризисни ситуации. Френското правителство често координира земеделската си политика с големи фермерски синдикати, като FNSEA, който представлява интересите на голяма част от стопаните.
Италия също ориентира политиката си в областта на земеделието към модернизация, екологична устойчивост, подкрепа на младите фермери и защита на висококачествените местни продукти. Италия води политика на ограничаване на соларните панели върху земрделска земя, за да защити производствения потенциал на секторите лозарство, овощарство и маслинови култури. Само 7,5% от фермите се управляват от хора под 35 години. Именно заради застаряващата работна сила Италия предоставя различни финансови стимули, данъчни облекчения и приоритетен достъп до средства за млади земеделски производители.Италия е сред лидерите в ЕС по производство на органични плодове и зеленчуци, като политиката насърчава биологичните методи на отглеждане. Италия също така усилено инвестира в инфраструктура за напояване и устойчиви култури. Около 70% от площта на страната е обработваема или пасищна.
След Брекзит земеделската политика на Великобритания претърпява фундаментална промяна, преминавайки от Общата селскостопанска политика на ЕС към национална система, фокусирана върху екологията и устойчивото развитие. През 2024 правителството премахна преките плащания, базирани просто на притежанието на земя, и ги замени с нова система, насочена към „обществени блага за обществени пари“. Фокусът на британското земеделие е върху околната среда с подсилва за фермерите, които опазват околната среда, подобряват биоразнообразието, осигуряват по-чист въздух и вода, и подпомагат борбата с климатичните промени. Насърчават се земеделски практики, които правят районите по-зелени, като се подкрепят инициативи за декарбонизация.
Всъщност явно България няма стратегия за развитие на земеделието си или просто казано – нямаме земеделска политика. Явно вземаме, каквото можем, пък да става, каквото ще. А потребителите се чудят защо все по-устойчиво българската продукция изчезва от магазините и пазарите. И за това не е виновен ЕС, а липсата наясно визия какво правим с българската земя. Вместо посеви по нея никнат соларни паркове и други системи за ВЕИ енергия. Така де лесна инвестиция с гарантирана възвращаемост. А и обръщаш климатичните несгоди в пари. Природата често е разход за земеделците. Но, все пак.
Има ли почва за биоземеделие в България?
Биологичното земеделие се превръща в сериозен тренд. То залага на естествени процеси, биоразнообразие и забрана на синтетични пестициди, торове и ГМО. Основните цели са подобряване на почвеното плодородие, отговорно използване на ресурсите и хуманно отношение към животните. Акцентира се върху използването на компост и органични торове за увеличаване на органичните вещества и задържане на влагата, както и върху сеитбообращението. Това представлява планирано редуване на културите за поддържане на почвеното здраве и борба с вредителите.
Биоземеделието залага на подбора на устойчиви сортове и отглеждане на различни видове, както и върху свободното отглеждане на открито на животните и използване на биологични фуражи. Екологично земеделие обръща централно внимание на дългосрочното здраве на екосистемите. В България тече прием по биоинтервенции за подпомагане на земеделци, като се прилагат законови промени в наредбите за биологично производство. Освен това, Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони подкрепя тези практики.
По данни биологичното земеделие в България бележи устойчив растеж, като площите под биоуправление достигат близо 200 000 хектара, отбелязвайки значителен годишен ръст. Освен растениевъдство в България се развива и биоживотновъдство. Въпреки растежа, секторът е изправен пред сериозни предизвикателства, включително необходимост от по-добра организация и подкрепа за пазарна реализация. Данните показват, че биологичното земеделие в Европа се развива бързо, с ръст от 6-9% годишно, заемайки над 5,4% от земеделските земи на ЕС и генерирайки 20 млрд. евро приход.
Австрия, Естония и Швеция водят с най-висок дял биоплощи, достигащи до 27%. Целта на ЕС е 25% биоплощи до 2030. Но още сме далеч от тази цел, тъй като към момента делът на биологичното земеделие в ЕС е нараснал до около 11% от общата площ. Планът за действие за развитие на биологичното производство включва финансиране за научноизследователска дейност, насочена към устойчиви технологии и по-добри методи на отглеждане, както и информационни кампании за запознаване на потребителите с ползите от биологичното земеделие. А къде ще се позиционира България, е въпрос с ( не толкова) повишена трудност.
