Емисиите парникови газове, отделени от икономическата дейност и домакинствата в ЕС, възлизат на 3,3 млрд. тона въглероден еквивалент през 2024 г., което е понижение с 1 на сто спрямо 2023 г. и с 20 на сто спрямо 2013 г. Това съобщава европейската статистическа агенция Евростат.
Производителите и доставчиците на електричество, газ, пара и климатизация са постигнали най-сериозно намаление през периода 2013-2024 г. – 49 на сто или 512 милиона тона въглероден еквивалент. През същия период три други икономически дейности също са отчели сериозен спад – добивната промишленост с 37 на сто или 25 милиона тона въглероден еквивалент, промишлено производството – с 18 на сто или 146 милиона тона и услуги – с 14 на сто или 36 млн. тона.
Ръст на емисиите регистрират секторите на транспорт и складиране – с 14 на сили 57 млн. тона, както и строителство – 6 на сто или 3 млн. тона въглероден еквивалент.
За периода 2013-2024 г. индексът на т. нар. интензитет на парниковите емисии спада с 34 на сто, което означава, че добавената стойност на икономиката на ЕС расте с 20 на сто и същевременно намалява изпусканите вредни газове.
Най-голям спад на интензитета на емисиите отчитат Естония (64 на сто), Ирландия (50 на сто) и Финландия (44 на сто). България отчита спад от 42,5 на сто, което поставя страната ни на четвърто място по този показател.
Само Малта отбелязва увеличение на интензитета на емисиите си от 2013 г. насам (17 на сто), съобщава БТА.
