В България масово се предлага неистинско сирене, наричано невинно „имитиращ продукт“. Всъщност това е уникателен български феномен – навсякъде другаде в ЕС производството и продажбата на „имитиращи храни“ са забранени и се броят за престъпление. Това твърди д-р Сергей Иванов от Асоциация „Активни потребители“.
От две години в Европейския съюз действа забрана за употребата на продукти, в които се използват заместители на мляко, припомни експертът. Влагането на палмови мазнини и други нетипични съставки в сиренето влошава качеството, а според Иванов „голяма част от здравословните ни проблеми – сърдечно-съдови и други, са свързани с храната, която консумираме ежедневно, включително и фалшиво сирене“.
На практика в България терминът „имитиращи продукти“ бе въведен преди десетина години и узакони подобията на сирене.
Напоследък Министерството на земеделието обявява официални данни за произведените имитиращи продукти. Така за първата половина на 2025 г. бе съобщено, че на пазара са излезли около 6000 тона „сирене“, в което са използвани немлечни съставки. Д-р Сергей Иванов обаче заяви пред Нова Нюз, че истинските количества са многократно по-големи.
Особена категория е сиренето с повишено съдържание на вода. Обикновено то е недозряло, което подобно на откровените ментета не е качествено. Не случайно според класическата рецепта си има срокове за зреене.
Най-лошото е, че у нас производството на истинско сирене се свива, а на имитиращи продукти – расте. В същото време цените на българските млечни изделия неудържимо растат. Евростат обяви, че България е на пето място в целия ЕС по поскъпване на селскостопанските стоки, в това число и млечните.
Скъпотия
Според КНСБ зад растящите цени стои картел. „Абсолютната цена на млечните продукти у нас е най-висока в Европейския съюз, кравето сирене у нас е по-скъпо отколкото в Германия, Нидерландия, Франция. „По този повод твърдя, че има нещо нередно – има огромна вероятност за картел“, коментира председателят на профсъюзната организация Пламен Димитров. КНСБ извършва собствени наблюдения на пазара на храни и в края на септември ще представи секторен анализ. Димитров обвини Комисията за защита на конкуренцията, че не предприема нищо срещу аномалиите на пазара.
„Най-накрая трябва КЗК да вземе конкретни решения и да наложи санкции. Да видим има ли държавата наистина железен юмрук или само си приказват“, коментира синдикалният лидер, визирайки заканите на шефа на антимонополната комисия Росен Карадимов, че КЗК, НАП и Комисията за защита на потребителите ще действат заедно и решително срещу всички, които надуват цени.
В средата на юли самата КЗК съобщи, че започва секторен анализ на пазара на храни, включително на млечни продукти. Обикновено такива анализи отнемат доста месеци, а докато комисията събира и проверява данни, цените си вървят неумолимо нагоре.
