Когато Израел нанесе сложен и успешен удар на Иран през нощта на 13 юни, Русия разкритикува този ход на Тел Авив като такъв, който е в разрез с нормите на международното право и водещ до ескалация в региона.
Това, разбира се, бе логично: Техеран е стратегически партньор на Москва. Двете държави имат редица съвпадения на интересите, политически и икономически.
Така например, Русия и Иран се оказаха от губещата страна на историята, когато режимът на Башар ал-Асад падна от власт в края на миналата година. Двете страни са партньори в БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество. Те развиват, съвместно с Индия, Международния транспортен коридор „Север-юг“, минаващ през кавказкия регион. В контекста на войната между Русия и Украйна, Иран снабди първата с безпилотни летателни апарати (различни модификации на Shahed и Mohajer), а според някои източници и с балистични ракети с близък обсег на действие (Fath-360 и Ababil). Двете държави участват и в регулярни съвместни военни обучения, обикновено с трети държави (като Китай).
В началото на годината президентите на страните, Владимир Путин и Месуд Пезешкян, подписаха и Всеобхватно стратегическо партньорство, което предвижда задълбочаването на икономическото, политическото и военното сътрудничество между Москва и Техеран в следващите 20 години. В този дух преди около десетина дни двете държави постигнаха споразумение за това Русия да изгради 8 ядрени реактора в Иран (опериращият такъв в иранската АЕЦ „Бушер“ също е руски).
Това не означава обаче, че всичко между Русия и Иран е безпроблемно.
Години наред Русия е резервирана спрямо това да продаде противоракетна система S-400 и изтребителите Сухой 35 на Иран (Техеран периодично обявява, че се е разбрал с Москва за въпросните руски изтребители, но такъв така и не каца в близкоизточната държава). Иран и Русия бяха и на доста различни позиции спрямо последната ескалация между Азербайджан и Армения покрай конфликта в Нагорни-Карабах през 2023-та г.
Всъщност Русия има добри отношения с Азербайджан, Израел, Саудитска Арабия и кюрдите, всеки един от които представлява различно предизвикателство за Техеран (повод за регулярно недоволство от Иран е това, например, че Русия подкрепя позицията на ОАЕ и Арабската лига спрямо оспорваните между емиратите и иранците острови Абу Муса, Голям и Малък Тунб в Персийския залив).
Но независимо от критичните изявления на официален Кремъл спрямо инициираната от Израел ескалация на конфликта между Тел Авив и Техеран, този конфликт определено има благоприятни за Русия последствия.
Така например, ескалацията вече пренасочва и без това не особено обстойното американско внимание от войната в Украйна.
Ако конфликтът в Близкия изток продължи достатъчно дълго, той ще отклонява все по-голямо количество американски оръжия и боеприпаси от Киев към Тел Авив (било директно предоставяни на Израел, било на американските бази в региона, които участват в неутрализирането на иранските удари срещу Тел Авив). Все пак Израел ще има нужда от презареждане на запасите си от боеприпаси, които ще идват от САЩ.
Когато Русия нападна Украйна, Китай спечели, тъй като американците – с известна досада и отегчение, трябваше отново да върнат вниманието си към Европа. Подобна е ситуацията и сега: Израел ескалира, а Русия – печели, защото САЩ ще трябва да инвестират нови ресурси в Близкия изток.
Особено показателно бе това, че в последния разговор между Тръмп и Путин двамата са акцентирали върху конфликта между Израел и Иран, оставяйки като второстепенна тема войната в Украйна.
Владимир Путин има за какво да благодари на Бенямин Нетаняху: руският президент предпочита да говори за чуждите войни, а не за тези, които той води.
