Измамници регистрират фирми на адресите на нищо неподозиращи собственици на имотите. Най-често фирмата е „еднодневка“, създадена за източване на ДДС, или за да обжалва и провали обществена поръчка. „Бизнесменът“, който я е учредил, е неоткриваем. Собственикът на имота разбира, че някой се е вписал на адреса, случайно – например от призовка или от посещение на полицай.
Точно това се случва на жена, която с изумление научава, че жилището й е посочено като адрес на фирма, замесена в криминален случай с убийство в София в началото на януари. Притеснена, тя направила справка и установила, че домът й е вписан като „централа“ на още над 80 фирми.
Подобни печални рекорди са регистрирани и предишни години – през февруари 22 г. например зрителка на бТВ разказа, че без нейно знание и съгласие в къщата й в Петрич са регистрирани към 40 фирми, някои от които са в черния списък на НАП със задължения за милиони. Когато домакинята поискала да си купи климатици на изплащане, отказали й, защото на адреса имало нелоялни платци.
Този опасен феномен е от години, а властите не предприемат нищо.
Още през 2020 г. омбудсманът Диана Ковачева алармира за проблема със „самонастаняването“ на ООД-та и еднолични търговци в част
ни домове, след като получава редица жалби от потърпевши.
Собствениците на такива имоти са подложени на стрес. Случва да получават призовки за съдебни дела срещу фирма длъжник, известия за задължения, „честитки“ от съдебни изпълнители, притесняват ги контролни органи, фирми за събиране на вземания, потърпевши от дейността на „самонанесла се“ фирма и дори екипи на разследващи журналисти. А от съмнителния или престъпен бизнес няма и следа.
Абсурди
Проблемът си корени в пропуск в нормативната уредба. Търговският закон позволява да се регистрира ЕТ или юридическо лице на посочен адрес, без да се представя правно основание – нотариален акт, договор за наем, декларация, че собственикът е съгласен имотът му да е фирмен офис. Така на практика всеки може да посочи какъвто си поиска, дори несъществуващ адрес, за седалище на бизнес при вписване в Търговския регистър, посочва обмудсманът.
Парадоксално е, че докато за фирмите няма никакви изисквания, за физически лица се изискват куп бумаги. „Когато гражданин желае да се регистрира по постоянен или настоящ адрес, той трябва да представи редица документи, регламентирани в Закона за гражданската регистрация – документ за собственост, договор за наем, писмено съгласие от собственика чрез декларация по образец, подадена лично или с нотариална заверка на подписа, и т.н. Освен това има конкретни изисквания относно броя на лицата, които могат да се регистрират на един адрес“, обяснява националният омбудсман.
„Седалището и адресът на управление на фирмата са основни белези, които индивидуализират всеки търговец и чрез тях се търси контакт с него. Седалището играе важна роля при определянето на местната подсъдност, има значение и с оглед изпълнението на различни задължения“, коментира доц. Ковачева.
След поредния скандален случай тя отново призовава институциите да вземат спешни законодателни мерки срещу порочната практика.
Едно от възможните решения е да се предвиди механизъм за служебно заличаване на невярна информация за адреси на управление при подадено обосновано искане за това от потърпевши граждани. И разбира се, да се въведе изискване фирмите да представят документи, доказващи правното основание за обитаването на имота, представен като седалище.
В параграф 22
Сега има законова възможност лице, което има правен интерес, или прокурор да поиска от съда установяване на нищожност или недопустимост на вписването. Но това създава затруднения за потърпевшите граждани – без да имат вина, те трябва да водат дела в съда, да губят време и пари. Освен това как съдът ще призове фирма фантом, която посочила фалшив адрес? Най-нелепото е, че на практика законът не е забранил да се регистрира фирма на чужд адрес и позволява омагьосан кръг – дори ако гражданинът спечели делото, същият търговец може пак да поиска да се впише със същото седалище, обяснява доц. Ковачева.
